RSS

Tag Archives: цензура

Виновен до доказване на противното

Този блог е провокиран от поредната свинщина, която ни поднася третият сезон на Мюзик Айдъл. Става дума за организиран лов на вещици, с който самозабравилите се продуценти и водещи на формата иззеха функциите на следствие, прокуратура и съд. На всичко отгоре имат наглостта да твърдят, че това е в името на някаква кампания против домашното насилие. Дотук добре, но след като имат претенциите да бъдат някакви арбитри, защо показват само гледната точка на едната страна? При това някои от данните, изнесени от въпросната страна са доста противоречиви. Естествено, цензурата в официалния форум на предаването не спи и докато отворя уърдовски файл, за да копирам някои мнения, цялата тема „Против Виктория” изчезна в небитието.

Съществуват десетки други начини да се организира кампания срещу домашното насилие и всяка една от тях може да бъде много по-сериозна, с ангажиране на съответните институции, с широка обществена подкрепа, с отваряне на центрове за консултации и убежища за жени, бягащи от тормоз в дома си. Такава кампания обаче би била успешна единствено, ако нейните инициатори вярват в това, което правят и проявят политическа воля, като не жалят усилия, време най-вече средства.

Случаят с абсурдното трето полувреме на Мюзик Айдъл не е такъв. Организира се едно агресивно „изобличаване” на предполагаем насилник, а на първите, които имаха смелостта да излязат и да призоват към умереност почти не им дадоха думата. Подобно на немалко потребители на форумите и момчетата от Пиф и Сленг протестираха срещу развихрянето на такава кампания в едно уж музикално предаване. След като директно обвиниха водещите, че си правят рейтинга за сметка на тази история, думата повече не им беше дадена. Така не се прави общественополезна кампания. Така се трупа евтина популярност, съмнителен рейтинг и постъпления от SMS-и.

Трябва ли 12 от 13 участника в музикален конкурс да бъдат пренебрегвани заради историята на един? И що за музикален конкурс е това? Към какво точно ни призовават Иван и Андрей? Към саморазправа? Показаха прокурорско решение, с което обектът на преследването е обявен за невменяем. Е и? Да го полеем с катран и отъркаляме в перушина? (Сарказмът е на Марфа, която също е пуснала убийствен блог по въпроса). За по-нататък си има законов ред. Щом не може да бъде осъден, значи трябва да се търси път да бъде въдворен в съответното лечебно заведение. Ако наистина искат да помогнат, да действат по въпросния ред. И най-вече, да спрат да си бият в гърдите, че „помагали”.

Ако целта на Виктория е била някаква вендета, постигнала я е. Сега, ако има съвест, трябва да се оттегли от конкурса и да започне да се подготвя за съответните съдебни дела. Защото дори да е жертва, дори наистина да й се е случило това, твърденията й трябва да се докажат. А тлъстият самодоволен Фънки нека ми обясни пак как живеем в Абсурдистан. Защото в страните, които не завършват на „-стан„ хората са невинни до доказване на противното.

По-надолу пускам две мнения така, както са публикувани във форумите. Едното е от познат на Вики и Димитър, другото е от добрия ми приятел Сенатора. Сигурен съм, че утре няма да ги намерите във форумите.

vn_dimova@abv.bg

Виждам, че много хора побързаха да разпънат на кръст Митко, без да знаят истината или дори малко от нея. Повярваха на това което им се поднесе от екрана на едно ТВ шоу, което има за цел да вдига рейтинга на предаването си. Само, че дълбоко се лъжат, защото са като овцете- една да каже БЕЕЕ.. и всички започват в един глас. Аз познавам и Митко и Виктория и цялата им история и много добре знам у кого е вината. Определения като ИЗРОД, ИЗВЕРГ и т.н. изобщо не се отнасят за Митко, защото могат да се дадат от хора които не го познават, а само са чули недочули и са прочели измислени статии от журналисти, които също чули недочули, побързаха да направят сензация и да си вдигнат рейтинга. Митко до 2004 година си беше съвсем добре, отдаден на музиката и нещото което искаше най-много е да свири. Дори заради музиката се разделиха с Ели, за което много съжалявам, защото се обичаха наистина много и живяха доста дълго заедно и във Варна и в София. Митко никога не е посягал на жена или на когото и да е, зщото никога не е имал врагове, а само приятели. Имаше само такива, които му завиждаха за таланта и за неговата всеотдайност. Да такъв е и за това той никога не се видя с пари, защото беше готов да даде и последната си стотинка на човека насреща. Това могат да го потвърдят много хора. Той изобщо не пие алкохол и никога не е взимал каквито и да е наркотици, за сведение на неосведомените, които го изкараха наркоман и какво ли още не. Много съжалявам, че медийте така му опетниха името и имиджа с тази история, която Виктория разказа, че е държана 8 месеца заключена и бита, защото не отговаря на истината. Когато Зарко ги напусна и отиде да се явява на кастингите за да пее в шоуто на Слави, те бяха още във вилата в Евсиноград, където репетираха за турне в Южна Корея. По това време Митко имаше гадже корейка, но Виктория направи всичко възможно за да го раздели от нея и да го има за себе си. Още тогава ми направи впечатление. че тя носи контактни лещи с много голям диоптър. Също ми направи впечатление, че има малко студен характер и не се усмихва много, докато Митко е на отсрещния полюс. Искаше ми се да го питам, защо се захваща с нея, но това не ми влизаше в работата. Все пак вече 2 години работеха заедно. Мисля, че за 2 години съвместна работа всеки би видял ИЗВЕРГА у човека насреща??? Много пъти ми е казвал \“ Писнало ми е от жени – вярваш ли ми? Искам само да свиря.\“ Защото постоянно имаше такива които го търсеха -не той тях. Но когато е с някоя жена- той е всеотдаен. И така, след като Зарко напусна ( който предполагам и той чуства някаква вина вътре в себе си, защото ако беше останал, нямаше да се случи всичко това -извинявай Зарко, нямам лоши чувства към тебе)и групата се разпадна, Виктория замъкна Митко в къщата на баба си в Якимово. Защо ли? Трябва да я питате нея. Той си имаше работа във Варна. След това идваха няколко пъти за кратко във Варна, даже и до вкъщи. Никакви следи и признаци на насилие..Последно се видяхме 2 седмици преди Митко да влезе в болницата. Взеха ме с неговата кола от автогарата в София до Плиска, че на другия ден трябваше да летя за чужбина. Трябваше да им предам пари, че я бяха окъсали. Пак никакви признаци на каквото и да е насилие. Дори и в общуването им всичко си беше нормално. Как така СКЪПИ МЕДИИ, Виктория е държана заключена в пълна изолация 8 месеца, без телефон, телевизор и какво ли още не в къщата при баба й и дядо й, след като самият аз съм я виждал толкова пъти през това време????? Та дори и връзката им беше по-малко от 3 месеца. Бях абсолютно шокиран, когато ми се обадиха по телефона и ми казаха, че Митко е приет в психиатрията. Когато се върнах след 2 месеца, отидох да го видя там и бях потресен от вида му. Беше с брада, трудно разговаряше и го тъпчеха с антидепресанти. Дори и никаква музика не искаше да чува – тази на която той е отдаден изцяло. Той беше направо друг човек. Какво ли трябва да му се случи на човек, за да изпадне в такова състояние??? За толкова кратко време??? От напълно нормален човек в развалина. Ако някой беше казал преди това, че Митко е бияч и малтретира гаджетата си, всеки който го познава поне малко просто би се изсмял! Дори и самите му гаджета! Но тези които не го познават и са чули раздуханата история от медиите и сътворена от Виктория побързаха да му лепнат какви ли не олицетворения. То какво може да се очаква от прост народ, каквито за съжаление сме българите. Митко в момента си е в БГ и кракът му не е стъпвал в Щатите. Пак има чули-недочули. И изобщо целия този цирк е за вдигане на рейтинга и облагодетелстване на някой за негова сметка. И въобще, хората вярват на това, което им кажат по телевизията и радиото и който го каже пръв. В едно съм абсолютно сигурен и това е, че Митко не е изверг, нито изрод, нито е способен на такова нещо, в каквото е обвинен и знам, че много хора ще ми подкрепят думите. За останалите -да мислят каквото си искат. Всеки си има право на мнение. И да вярва на който си иска. Само не давайте мнения, без да сте подготвени и достоверно информирани.

Senatora59

Наистина се „пресоли манджата“ вече! Поредния епизод на Юрист Айдъл. Щом започнаха да развяват членове, алинеи, писма от този, или онзи, тел. разговори, защитници приятели, приятелки жертви…

А ние тъпеем и си чакаме вместо да ни губят времето с целия този цирк, да излезе един кадърен специалист музикант, да направи разбор на изпълненията на номинираните, да ни подпомогне в избора.

В колко серии от тоя филм вече ни вкарват? Самия факт, че тая „жертва“ досега веднъж, от гордост, за да не я съжаляват, не каза: „абе оставете моите лични премеждия, не искам да занимавате зрителите с неща, които не са свързани с моето пеене“, говори, че тя съзнателно участва в сценария. И понеже се хвана и тя на сламката на отмъщението, което са и обещали, пролича злобата и тази вечер. То бяха едни отмъстителни изражения, едни свивания на устни, просъсквания…, като зомбирана. Сега, или никога, жалка картинка беше да те държат на каишка и да лаеш, когато господарят ти каже. Всичко е премислено, всичко е натъкмено в този цирк. Къде е мнението на живо на Димитър? Това и в съда не се прави така. Има си правила, когато няма възможност да се защити някой, заседанието се отлага. И какъв съд сме ние, музикалните фенове? Защо на нас ни пробутват този НКВД съд. Ами ако наистина момчето е болно и вземе сега някое крайно решение за себе си, не смятайки се за виновно, а е заклеймено? Какъв е тоя лов на вещици? Ами да вдигат там кладата на сцената и да почнем да горим всички, които са под съмнение за домашно насилие. Както в средните векове. И тогава е имало един, дето не са му вярвали, че „тя се върти“, но поне си е казал мнението. Обществото, което сега е насъскано, ще посочи ли за морални палачи Опосумите? Миналата година се занимаваха с розовите гащички на Денислав, ритниците му към журналистката на „Сигнално Жълто“ и изоставената изгора на Тома. Сега обаче нещата са много по-сериозни, за да манипулираш така зрителите и на още една държава.(впрочем, хвала на Сани, личи си, че не ги трае тези „елементарните“)
И така ще я добутат до края на надпреварата тая Виктория. А тя не блести с нещо повече от другите! Напротив! Слаба визия и незапомнящо се пеене. Една от многото с подобни характеристики. Отдавна трябваше да си ходи. Тъкмим обаче уникален победител, за първи път в историята на формата – незрящ, че и жертва на домашно насилие. Браво! Българите пак откриваме някаква топла вода. С нея обаче ще си направим само едно горчиво кафе!

Advertisements
 
3 Коментари

Posted by на 1 април, 2009 in Лично мнение

 

Етикети: , , , , ,

Мюзик айдъл 3 – чалга и цензура

Mara_7

Още с излъчването на първия епизод от новия сезон на Мюзик Айдъл на феновете им стана ясно, че в концепцията на формата е заложено всичко друго, но не и справедливо конкурсно начало за намиране на нови музикални таланти. Протестите в официалния форум не закъсняха, а в темите, посветени на журито за нула време се натрупаха десетки мнения по повод присъствието на чалга изпълнителката Мария, известна сред народа като Мара Отварачката. Те варираха от крайно нелицеприятни и вулгарни до интелигентно и аргументирано списвани, но всички бяха обединени под мотото „Какво прави тази в журито?”

Потребителите естествено имаха право. Нещото с коефициент на интелигентност на хлебарка и демонстриращо речников запас от 20-30 думи започна да къса кандидати заради „визията” или „нулевата бленда”, но не и заради пеенето им. След като измерва някак си блендата (вероятно в пиксели), видно е, че не е компетентна да се изказва за пеенето. Какво лошо обаче има в това младо момиче да се яви на кастинг по дънки и пуловер? Може би естествения му вид? Милото, още не знае, че една жена се облича предимно с Кавали…Момичетата бяха обвинени и в други „грехове”, например „неспособност да провокират мъжете”, каквото и да има предвид с това перлата от контингента на Митьо Пайнера.

Така протестите се умножиха, а сарказмът на феновете стана още по-остър. Хората си имаха своите аргументи – след като в праймтайма в национален ефир се показват откровена простотия, нецензурни изрази и гаври с умствено изостанали индивиди, то и публиката, от която впрочем се очаква да налее пари с гласуването си, има право да си каже мнението за подобна халтурка. Мнозинството родители не желаят децата им да градят ценностната си система въз основа на унизителния начин, по който се третират кандидатите в шоуто, нито да взимат пример от прословутата „визия” на Мара Отварачката, облечена като магистрална труженичка и плашеща с вида си тип „отмъщението на доктор Франкенщайн”.

Както вече писахме, намесиха се и „отгоре”. Мистериозно изчезнаха интелигентни и остроумни мнения, написани на книжовен български език без грешки, а останаха несвързаните брътвежи, тези на маймуница, както и мненията на един – двама почитатели на Мария, впрочем със същия интелектуален капацитет като идола си. Изчезнаха постове и на потърпевши, например майката на малкото момче от Пловдив, която писа как са манипулирали кадрите при монтажа. Някой усилено се стараеше да опази имиджа на чалгата. Феновете отвърнаха на удара и основаха клуб „Отварачка”, където иронията се лееше досущ бира „Ариана”, отворена с нещо измежду силиконовите цици на Мара.

За има няма седмица „Отварачка” набъбна до 60 страници с над 10 000 посещения, докато цензурата не се намеси отново. На някои дори им бяха прекъснати правата. Протестите, че се нарушава правото на глас и свободата на слово останаха без резултат, въпреки, че бяха цитирани и съответните членове от Конституцията. Нароиха се нови теми, в които потребителите взеха да се изразяват кодирано като сицилиански донове, а цензурата се оказа катализатор за блестящо остроумие. Основа се сектата „Свидетели на Мара от седмия ден”, оформи се икона на „светицата” – Да Се Свети Блендата Й и да Пребъде Белият Й Китеник.

Е, това вече е минало. След като стана ясно, че почти всеки новорегистрирал се потребител става и член на „фен” клуба на Мара, модераторите на форума изтриха всичко. Сега във форумите трябва да се пишат само хвалебствия и дитирамби, а според неграмотно написаните думи на модератор, цитирам дословно и без корекции: „Темите заминаха в кофата защото не знаете как да се държите. Половината теми, не бяха за този форум, потребителите се чудеха как да обидят някого. Всичко на ново. Строг контрол. Никакви манипОлации няма в този форум. Просто се събудих бодър… прочетох пълните глупости, написани от вас, потребителите, видях че няма една тема, която да отговаря на раздела и изпратих всичко в космоса…” Същият този „грамотен” модератор заплашва, че който не спазва правилата, „ще си плати”.

Е, доживяхме значи цензурата, освен управляващите, да започне да обслужва и чалга „ценностите”. На който не му харесва, казват модераторите на форума, да не гледат предаването. Това е. Право на протест нямате.

П.П. Ще чакаме с нетърпение и отговора на Марфа, която също отразява събитията.

 
9 Коментари

Posted by на 12 март, 2009 in Лично мнение

 

Етикети: , , , , ,

НЕ НА СТРАХА!

Препечатвам този пост директно от поста на Комитата ТУК

Тъй като до събитието остава по-малко от ден, нямам време да искам разрешението му, но пък колкото повече хора се присъединят, толкова по- добре. Ето и поста:

Покана за протест

След дълго и мъчително боледуване, нашата Конституция се спомина. Микрофонът, камерата и лог файлът са новите символи на властта сега. Заповядай на протест да защитиш правото си на свободно слово и правото си на лично пространство на 11 октомври от 11.00 часа пред „Св. Александър Невски“. Носете си стари клавиатури и мишки, които да завещаете на правителството.
Подробностите тук

 
Вашият коментар

Posted by на 10 октомври, 2008 in Лично мнение

 

Етикети: , , , ,

ЛИЧНОСТИ: МИХАИЛ БУЛГАКОВ

МИХАИЛ БУЛГАКОВ
Ролята на цензурата
като катализатор за създаването на романа “Майстора и Маргарита”.
Приложение:
Живот и творчество, белязани от цензурата.

Bulgakov/Truden

“ Най-добрата цензура е забравата”
Анонимен автор


Също както в древното китайско проклятие, Михаил Афанасиевич има “честта” да живее в “интересно време”. Защото края на ХIХ и началото на ХХ век безспорно е един от най- бурните, размирни и спорни периоди в историята на човечеството. Именно този период формира авторския облик на Булгаков.

М.А. Булгаков е своего рода феномен за съветските времена. Още в младежките си години той ненавиждал идеята да се пише по “социална поръчка”. Във времена, в които конюнктурата и страха погубват не един талант и не един блестящ интелект, в писмо до правителството от 1930 г. той пише: “… Дори не съм правил опити да напиша комунистическа пиеса. Предварително знам, че няма да се получи…”. Подобна невероятна смелост може би се дължи на това, че Булгаков никога не е отстъпвал от творческите си позиции и от идеята да бъде самия себе си и в най-трудните моменти. А такива той има много, точно защото подобни позиции тоталитарния апарат не може да допусне. Булгаков изпитва на гърба си ужасния натиск на мощната административно – бюрократична система от сталинските времена.

Творчеството на М. Булгаков е явление в руската и световната художествена литература на ХХ в. В аналите на “протестната” литература едва ли има по- блестящо и нестандартно произведение от “Майстора и Маргарита”. Михаил Бугаков сътворява своя шедьовър през 30-те години на ХХ в., във времето на войнстващ сталинизъм, когато на практика всичките му произведения са забранени.

Странно е, че в една игра на авторство като че ли именно цензурата е “виновник” за раждането на “Майстора и Маргарита”. Защото създаването на подобно произведение не би било възможно в едно свободно и демократично общество, в което потъпкването на човешките права и ограничаването на личното мнение са наказуеми. Ако такова общество изобщо може да съществува. Един писател, формиран в подобно общество никога не би постигнал студената самота. Да си сам е донякъде сходно с това да си цензуриран, гениален и отхвърлен.

Стигаме и до обратната страна на медала. Ползата от цензура. В нашия език е влязла любопитната латинска дума “ценз”. Влязла е като нещо положително. Добре е да го притежаваш. Лошо е, ако ти липсва. В своя “Сатирикон” Петроний оставя името си на цензор: Arbiter Elegantiae – Ценител на Изящното. Историята е любопитна, самият цензор се самоубива, за да каже на тогавашният силен на деня, че “предпочита да слуша воя на Орфо в сенките на Хадес, отколкото скимтенето на Нерон в опитите му да е велик артист.” Цензурата е добра, препоръчителна е. Когато не се прекалява с нещо добро. Хората имат необичайната склонност да определят себе си чрез нещастието и страданията. Не е новост, че най-добрите постижения човешки се създават във време на терор, смърт и … цензура. Вярно, Втората Световна Война ни даде Холокоста и атомното оръжие, но ни даде и атомните електростанции. Ако не бе немската цензура, може би нямаше да я има и Теорията на Относителността. Ако го нямаше Сталин, къде щеше да е Булгаков.

При Булгаков, с риск да прозвучи като клише (самата фраза вече е клише), идеята за човешката свобода е провокирана от лично изстрадани истини. Свободата и нейното разбиране е една от основните идеи в “Майстора и Маргарита”. Същата тази възвишена, идеализирана свобода, за която мечтае и ще мечтае човечеството. Свободата, на която са посветили безсмъртните си произведения гениални майстори на перото и четката. Свободата, заради която се е проливала кръв в многобройни войни и революции. И свободата, с която не знаем какво да правим. Нашата независимост е и наша отговорност. Ние не обичаме да поемаме отговорност. Тежи ни.

Самият Хегемон на протектората Юдея пита “Що е истина?”. В романа на Булгаков той не го разбира, както не го разбра и в действителността. Човечеството не иска истина, а цензура. Тя прави живота по-прост, разбираем. По-лесно е да си с течението, отколкото да си самото течение. Тези, които са искали нещо друго, трето, не е трябвало да се раждат. Трети избор просто не съществува.

Свободата в тоталитарното съветско общество е преследвана, ограничавана, отричана, смачкана. Преследванията и забраната на произведенията му принуждават автора да скрие своето анти-сталинистко послание зад воала на една объркана алегория за борбата между доброто и злото. По този начин именно условията на ограничаване формират двойнствения сюжет на “Майстора и Маргарита”.

Друга основна идея в романа е проблемът за доброто и злото. Защото в света наистина съществува зло и толкова често тържествува над доброто. Побеждава го, променя го, изкривява го, превръща го в свое огледало. А човекът явно обича да твори злини, но не както и да е. Прави го в ореола на своята праведност. Иска ни се да защитим грешките си в светлината на факта, че тези, които сме наранили са си го заслужили. И никак не е удобно, когато добрият човек, когото сме халосали по главата с нещо тежко започне да пита “Ама как? Ама защо?” Ето пак цензурата. Тя помага, за да не се задават излишни въпроси.

Във всички времена тези въпроси са вълнували големите умове но човечеството. И днес, редом с прогреса в обществото, се сблъскваме с все същите човешки пороци, непромеменени, непроменящите се- лъжа, лицемерие, предателство, кражба, бездуховност. При Булгаков тези проблеми са поставени с особена острота, защото целия му живот е обърнат наопаки, омърсен от тържествуващото по онова време в страната изначално зло.

В такива исторически условия авторът създава «Майстора и Маргарита». В своята история Булгаков обрисува Москва през 20-те и 30-те, най-трудните години след революцията. Това е времето на НЕП-а, на “електрификацията + съветска власт”. Годините, когато ОПОЯС създава основите на съвременната лингвистика, а Данаил Хармс трогателно описва летящите бабички. Остап Бендер е все още в търсенето на “своя милион в чинийка със синя ивица”, а И. Илф и Е. Петров са във възторга на онова “което тепърва има да стане”.

Време, когато са изтривани цели културно-исторически пластове, които не се вписват в схемата на партийните идеолози. Руското изкуство от началото на века, творчеството на модернистите от 20-те години, става на практика недостъпно. От библиотеките се изземват книгите на руските философи-идеалисти, репресирани са летератори и писатели емигранти. Подлага се на гонения творчеството на С.Есенин, А. П. Платонов, О. Э. Мандельштам, живописта на П. Д. Корин, К. С. Малевич, П. Н. Филонов. Разрушават се паметници на цър¬ковната и светската архитектура: само в Москва през 30-е г. са унищожени Сухарева башня, храма на Христос Спасител, построен с волни пожертвования в чест на победата над Наполео¬н, Червената и Триумфалната порти, манастирите Чудов и Воскресенский в Кремъл и множество други паметници, създадени с таланта и труда на народа. Внезапно много представители на същия този народ стават, незнайно защо, “врагове”.

Арестите на така наречените “врагове” през 1935—1936г. нарастват в геометрична прогресия, през 1937 г. достигат апогея си, за да затихнат (но не са окончателно прекратени) през 1939 г. За тези години са репресирани 1108 от 1961 делегата на XVII конгрес на ВКП(б), около 40 хил. от 80 хил. офицери. Огромни загуби понасят научната, техническата и творческата интелигенция, също така духовенството (от 1930 г. Нататък са закрити 90% от църквите). Общото число на репресираните достига 2 милиона души. В западната историческа литература събитията от тези години често се наричат “Големия терор” и “Великото безумие”, т.е. действия, за които няма рационално обяснение. Интересен е и факта, че чистката върлува най-често измежду членовете на партията. Ако един безпартиен има шанс от 50% да попадне в затвора, то за отговорен партиен другар съотношението вече е 75%, а за кадрите от управляващата олигархия то вече е 90%. Има един единствен, за когото вероятността граничи с 1. Не е Булгаков, а неговият личен цензор Сталин. Но той не отива в затвор, нито в изгнание, нито пък на разстрел, доколкото знаем от историята. Още една от ползите на цензурата.

В такава обстановка Булгаков работи над романа си, при това с ясното съзнание, че той едва ли ще бъде издаден. Извикан от въображението му, пред нас се разгръща един кошмарен свят на фантастични характери, обезумели бюрократи и невъзможни социални експерименти, едновременно комични и ужасяващи.

Основният персонаж в романа е самият Сатана, който се появява на сцената зад маската на чуждестранен съветник, представящ се за професор по черна магия на име Воланд. Придружен от оромен говорящ котарак и “преводач” в карирано сако и напукано пенсне, Воланд хвърля в смут Москва, а след него шестват хаосът и опустошението.

Bulgakov/Truden

В началото Воланд предсказва обезглавяването на известния редактор Берлиоз, а когато това наистина се случва, окупира апартамента му. По неведоми пътища той изпраща един дребен бюрократ в Ялта, друг пък мистериозно изчезва почти напълно, с изключение на костюма, а неколцина са ужасени дотам, че настояват пред властите да бъдат прибрани в добре охранявани затвори, в името на собствената им безопасност.

Единственият свидетел на появата на Воланд, посредственият млад поет Иван Бездомни, е въдворен в психиатрична клиника. По същото време, в същата клиника живее истинският обект на посещението на Воланд, автор на непубликуван роман за Пилат Понтийски. Съдбата изглежда не е лишена от чувство за хумор – Булгаков умира забравен като своя Майстор. До него е само Маргарита – и последните му думи: “Нека знаят”.

Bulgakov/Truden

Майсторът, както той сам се нарича, е доведен до лудост от опустошителните рецензии, отхвърлящи произведението му. Той е пречупен и омаломощен не само от жестоката критика на издателите, но и, както намеква Булгаков, от преследвания на политическа основа. Зад образа на Майстора се крие самия автор, преживял на собствен гръб гоненията и нападките на критиците и давлението на сталинския цензурен апарат.

Два паралела съществуват в световната литература. Дон Кихот и Санчо Панса (б.м. мнение на Клео Протохристова за аналогия между двата романа и основните протагонисти) – Сервантес също е бил цензуриран в Англия. Вторият е роден продукт. Христо Смирненски със “…съпруг бе мракът, глупостта пък булка ….. роди се не дете, а зла свекърва и цензура се назова.”

Алегорията на Булгаков не би могла да остане нецензурирана. Дяволът не е съвместим с атеизма на времето, Ха-Ноцри е мистика, древен Йерушалаим е пропит с “опиум за народите”, а на всичкото отгоре Пилат поразително прилича на отговорен партиен другар, който си “измива ръцете”.

Историята на Пилат е вид паралелно повествование, което приема различни форми в романа на Булгаков. То се явява ту като ръкопис в ръцете на Маргарита, тайнствената любима на Майстора, ту като сън на лудия поет Бездомни, ту като исторически достоверна случка, разказвана от самия Воланд. То е като сребърна нишка, просветваща в различни участъци от тъканта, а във всеки проблясък читателят вижда различна трактовка на проблема за свободата.

Провокиран да види сцената от всевъзможни гледни точки, читателят започва да се замисля кой всъщност е истинския автор на тази история. Основният роман и този на Майстора завършват по един и същ начин, превръщат се в една книга. Майсторът и Булгаков се сливат в едно. Това са само два от въпросите, за които Булгаков провокира съзнанието на читателите в един уникален роман, в който историите се съдържат една в друга като руски матрьошки. Неговият Дявол е не само занимателен и интересен, той е справедлив и необходим – “Какво щеше да прави вашето добро, ако злото не съществуваше и как щеше да изглежда земята, ако от нея изчезнат сенките?”

Въпреки, че посланието е скрито зад маската на фантастиката, Булгаковата сатира е безпощадно реалистична и конкретна, тя е исторически и психологически достоверна; времето, градовете и хората се вместват в живописна и убедителна картина и неслучайно се раждат изрази като “Булгаковска Москва” и “Булгаковски Киев”, забранената почва, от която по-късно ще възкръснат “Децата на Арбат” и “Ракова болница”.

Романът, съвсем обяснимо, вижда бял свят чак през 1967 г., почти три десетилетия след смъртта на автора. Все-още стои въпросът дали светът е бил съвсем готов за тази книга през 30-те години. При условие, разбира се, че е узрял за нея днес. Все-пак опитите на цензурата да обрекат автора и произведенията му на забрава не се увенчават с успех. Сбъдват се думите на Воланд – “Ръкописите не горят”.

Шокираща, затрогваща и невероятно забавна, книгата не прилича на никоя друга. “Майстора и Маргарита” е различна книга при всеки нов прочит.

Цензурата също е форма на творчество. Изкривено, да, плагиатстващо, неспособно да роди нищо от себе си, но все пак… Сенките на Булгаков са неговата собствена несигурност, забраните, с които не се е справил, табутата в собствените ни съзнания. Сигурно е само едно – земята привечер не винаги е така очарователна.

 
Вашият коментар

Posted by на 5 октомври, 2008 in Литература

 

Етикети: , , , ,