RSS

Tag Archives: политика

Митът за мутрите – ключов елемент от митологията на българската съвременност

Една курсова задача, инспирирана от отвращението на автора към преекспонирането на определени лица в медийното пространство. Авторът няма претенциите да открива топлата вода, просто изследва механизма на съответния политически мит.

Както терористичните организации, така и „силовите групировки” или мафиотски структури и техните лидери са обект на множество политически митове. Причините за това вероятно се коренят в самата природа на подобни организации – за повечето хора нелегалният им характер е интригуващ и привлекателен, а елементът на тайнственост създава впечатление за много по-голямо могъщество, отколкото съответната групировка има в действителност[1]. Зрелищната страна от действията на тези формации също има дял в създаването на митове, обвиващи главните действащи лица. Никак не е за подценяване и ролята на медиите при отразяването на събитията. Митологизираното на мафиотските босове има най-малко две основни функции – едната касае членовете и потенциалните членове на техните организации, а другата – техните мишени и обществеността като цяло. В първия случай присъствието на харизматичен лидер, надарен с почти свръхчовешки качества засилва единството в групата, а то е ключов елемент за оцеляване на всяка нелегална организация. То е и фактор, улесняващ вербуването на нови членове. Във втория случай подчертаването на „недосегаемостта” на боса обслужва директно целите на всички подобни организации – да всява респект и страх сред населението[2].

Митът за мутрите (ММ) е ключов елемент от митологията на съвременността и типичен пример на преплитане на реалност и измислица в условията на информационно затъмнение по време на криза или, както гласи народната поговорка, за „ловене на риба в мътни води”. Както всеки политически мит и ММ се създава се по време на екстремална за живота на обществото ситуация, в случая ранните години на прехода. Става дума за мит, „обясняващ” спонтанното възникване на силовите групировки в средите на „осиротели” спортисти, оставени на улицата след краха на социалистическия строй и взели нещата в свои ръце. В хода си историята еволюира до „всемогъщество” на мутрите, дългата ръка на мафията, предполагаемото безсилие на държавата и службите. Вероятно основните мотиви за създаване на подобен мит са класическите – борба за власт, легитимиране на властта, осъществяване на политическа господство. В наши дни обаче този мит почти е изял създателите си. Реален ефект и силен мотив от една евентуална стратегия при създаването на ММ е отместването на фокуса на обществения интерес от процесите на преразпределението и присвояването на държавните ресурси и активи от определена политическа прослойка, пряко свързана с бившите управляващи по времето на социализма. Първоначалната идея за раждането на ММ не е ясна, възможно е просто с цел замитане на следите, но ефектите са очевидни – дестабилизация на държавата, насаждане на масовата нагласа, че „в България нищо не може да се промени”, че „с честен труд не се забогатява”, „мафията е навсякъде” и оттам съответно примиренчески и пораженски настроения сред широките маси, убиване на предприемаческия дух и в резултат –  успешен подход в стратегията да се държат масите в подчинение.

ММ е неразделна част от тотално митовата ситуация след 10.10.1989 г. Формиран едновременно от политическите среди и широките маси, ММ е неразделна част от този за прехода като цяло. Стереотипът с характерните ритуали и символика, собствени кодове и жаргон, собствен цикъл от вицове и дори с жанр литература вече е утвърден. Принудително формиран тип мит, но като парадокс – възникнал двупосочно – и от горе, и отдолу.  По тази причина ММ е и толкова успешен и устойчив– създава се едновременно спонтанно и принудително и намира подходяща среда. Днес ММ представлява сложно- съставна конструкция, става дума за цикъл с множество разклонения от истории и легенди, както тиражирани от определени медии, така и разпространени в ъндърграунд фолклора.  Някои елементи на ММ:

–          Създава се от различни прослойки, но с еднаква интерпретация. Съществуват недосегаеми фигури, които стоят над морала и над закона. Някак си тези фигури са се появили от нищото и са се издигнали сами. Те гребат с пълни шепи от каймака на живота и макар че, както се изрази една журналистка, живеят бързо, правят това по грандиозен начин.

–          В качеството си на интелектуална конструкция ММ е система от достоверни (в огромната си част) и недостоверни елементи. Свързващата логика може да се обоснове както рационално, така и ирационално. Митовата конструкция очевидно е създадена не само с цел отвличане на вниманието, но и с цел дестабилизация на естествения процес на създаване на „средна” класа в условията на пазарна икономика.

–          ММ покрива основната характеристика на всеки мит – илюзорно отражение на социална и политическа действителност в масовото съзнание. Разбирането, че системата е проядена от шуробаджанащина и че липсват ясни правила (т.е. такива и да има, те не важат в еднаква степен за всички), е заместено от безличното обяснение, че „мафията” стои в дъното на всичко и следователно не съществуват контра- механизми за справяне със ситуацията. В резултат, особено в ранните години се наблюдава и масова психоза – осмелилите се да създадат собствен бизнес рано или късно са посетени от мутрите, които си искат рекета. Това не само се потвърждава от действителността, но следват и много по-сериозни сътресения, като масовия фалит на банки, при който стотици хиляди загубиха спестяванията си. Възмездието така и не застига домораслите „банкери” и „фараони”. В по-късно време много от групировките излизат на светло, легализират част от бизнеса си и кодът се променя от „мутра” на „добре облечен бизнесмен”, но устойчивостта на мита е забележителна, защото и в този аспект се покрива с реалността – последните също са недосегаеми.

–          Митът за „другия” като част от ММ. Доста изкривена интерпретация на разбирането за свой и чужд, но парадоксално, правени са опити да се оправдае подобна версия. Все пак, това са „наши момчета”. Най-наглото разпространявано обяснение, тиражирано в пресата: добре, че нашенските мутри „овладели” навреме Черноморските курорти, защото така пресекли апетитите на руската, украинската и чеченската мафии, които едва ли не били на крачка от това да сложат ръка на тях. На масите се вменява, че са случили на по-малкото зло.

–          Визуалните елементи от мита могат да се видят от всеки обикновен гражданин на всяка улица във всеки по-голям град на страната. Класическият портрет на „бореца”, мутра с дебел врат и кожено яке в стил 90-те или с костюм и очила от по-ново време, която (мутрата) приятелски беседва с министър на вътрешните работи, министър-председател или президент. Или както пише в един анализ за Дойче веле Т. Господинов: „Излъчвали сме този образ твърде дълго, но едва сега той минава своята точка на невъзвратимост. Проблемът с образите е донякъде като с мъртвите звезди. Дори след десет години да няма помен в България от днешните мутри и политици, твърде наивна версия, разбира се, то техният образ ще продължи да излъчва.”[3]

–          Харизматичните личности – мафиотските босове. Свидетелство за устойчивостта на мита са множеството книги и публикации, а също така упоритото налагане от страна на пресата. Определени субкултури дори приемат началото на „летоброенето” си от този мит.

Героите, както и във всеки друг мит умират, но в този случай не непременно красиво. Все пак вероятно в очите на нация, участвала в пет войни през последните 110 години е героично да се умре от картечен откос или взривно устройство, да не забравяме и връзката, която 2-3 поколения (работоспособната част от населението) асоциативно правят с тиражираните от предишния режим митове за партизани- антифашисти, чиито живот завършват героично с разстрел. В крайна сметка някои босове като Васил Илиев например биват канонизирани и днес в ъндърграунд средите се носят легенди за щедростта, справедливостта и благородството му. Така митът се сдобива и със свои собствени светци.

–          Отражение върху общественото мнение и нагласи – ММ еволюира, при това в широк спектър в зависимост от манталитета на съответната прослойка. Най-бедните и най-необразованите започнаха с възхищение и подражание. Интелигенцията реагира с безразличие, страх, впоследствие бягство – от страната или от действителността по принцип. 15 години след появата на съответните групировки и съпътстващите ги митове и градски легенди все още има благоприятна среда, в която митологичният цикъл се развива. В допълнение – пресата го подхранва с непрекъснати публикации, като прави всичко по силите се да разширява диаспората. Пример – известен жълт седмичник с огромен тираж посвещава 70% от страниците си на  „знакови фигури от подземния свят” (впрочем още един от кодовете).

На едно по-различно ниво пък, в съвременния фолклор, съществува цял цикъл от вицове за мутри и мутреси.

Поддръжка митът получава и от властимащите. Трудно е да се повярва, че държавата няма ресурси да се пребори с групировките, по-вероятно е да няма политическа воля за това. Ежедневно от страниците на пресата или от малкия екран висши държавни служители вменяват на широките маси колко добре организирани и оборудвани са престъпниците и колко трудна е борбата с тях. Ефектът сам по себе си може да бъде обект на отделна работа, далеч надхвърляща рамките на есето. Потърпевши са всички, но най-податливи са, естествено подрастващите, които възприемат като идеал и подражават на измислените герои. Класически ценности като трудолюбие и почтеност например отстъпват на заден план като непечеливша стратегия за успех, изместени от болните амбиции на това, което доби популярност под клишето „див капитализъм”. Чалгата, наложена от новоизлюпените „бизнесмени” във всичките й аспекти и най-вече като начин на живот отдавна е изместила интереса към стойностна музика, кино, театър и литература, която от своя страна намира заместител в долнокачествени романчета писани от и за мутри. В допълнение, ефирът и пресата нон-стоп захранват потребителите си с новини за псевдоелита, изграден от същите тези хора. Разбирането, че правилата не важат за всички подронва авторитета на институциите и държавата и възпитава конформизъм.

В заключение – все още никой не е оценил пълния ефект на ММ върху обществото, въпреки, че той ежедневно се манифестира крещящо. Това, което митът не обяснява и няма да обясни е как се появиха групировките и кой финансира стартирането на нелегалния им бизнес. В крайна сметка това е и целта – да се предложи интерпретация, различна от истината. Една много вероятна цел на съществуването и окуражаването на ММ е деморализация на обществото и възпитанието на индивиди с определена, лесно манипулируема ценностна система. Фактите недвусмислено говорят, че тези, които не желаят да се примирят със статуквото просто търсят изява вън от страната. Благоприятната почва, върху която ММ продължава да се развива е липсата на изградено гражданско общество, което да формулира и зададе гласно правилните въпроси и най-вече, което има механизъм за противодействие на явленията, които го застрашават и целостта, и ценностната му система, общество, което отказва да бъде превърнато в маса, за чието душевно равновесие са необходими само хляб и кървави зрелища.


[1] Damnjanovic, I. Political myths about terrorist leaders, http://www.allacademic.com//meta/p_mla_apa_research_citation/0/7/1/1/4/pages71149/p71149-12.php

[2] Ibid

[3] http://www.dw-world.de/dw/article/0,,3718291,00.html

 
има 1 коментар

Posted by на 17 февруари, 2010 in История, Лично мнение

 

Етикети: , ,

Протестът на 14.01. Какво точно искаме?

По повод блога на Тишо за протеста и липсата на алтернатива, с което като цяло се съгласявам, смятам, че е редно всеки от нас да си помисли за какво конкретно би протестирал. Положението е истински батак, но ако сами не си изчистим кочинката, Европа няма да дойде да я изчисти вместо нас.
В такъв случай обаче би трябвало ние да си излъчим алтернатива. Проблемът не е толкова в дебелокожието и некадърността на политиците, колкото в липсата на механизми за обществен контрол върху това, което те правят или не правят. А такива промени могат да се изискват от избирателите. В противен случай който и да дойде на власт ще е „маскара“, докато самото общество не наложи методи и начини за контрол върху дейността му. Лично аз искам:
1. Да знам за каква личност гласувам, а не просто за списък от неизвестни имена, напечатани на бюлетина.
2. Искам тези хора със съответен закон да бъдат задължени да дават на избирателите си периодични отчети за свършената работа, в които точка по точка се коментира прогреса по работата върху представената предизборна програма. Тези отчети трябва да се публикуват и в интернет, и отделно да се предоставят на физически срещи с избирателите от района на съответния народен представител.
3. Кандидати с начално, прогимназиално и дори средно образование не трябва да бъдат допускани.
4. Кандидати с неясна програма или такава, за която не могат да обяснят как смятат да изпълняват – също.
5. Кандидати, които не живеят в дадена община не трябва да присъстват в изборните листи на последната, как може някой, който от сто години живее в София да представлява пълноценно Девин да речем?
6. Кандидати, които не могат да докажат произхода на имуществото си и поне 10 години реален трудов стаж също не трябва да бъдат допускани.
7. Гласоподаватели, които не живеят в България в последните 4 години, предшестващи избори не трябва да бъдат допускани до урните. Същите, освен ако не са се връщали за период от поне шест месеца нямат моралното право да налагат управление на тези, които постоянно живеят в страната.
8. Гласоподаватели с образование под средно да не бъдат допускани до урните. За мен трябва да се гласува с лична карта, с диплома за завършено средно образование и с документ, удостоверяващ, че избирателят е с постоянно жителство в Република България.

Така… значи по поне горните 8 точки мога да дам мнението си и да оправдая едно евентуално участие в протест. Съмнява ме обаче, че въпросният протест ще предложи някакви аргументирани искания, близки до моите. Не ми се студува по улиците, за да правя „бройка“ в полза на някой, който смята да лови риба в мътни води, но от друга страна, ако не излезем, всичко ще си върви по старому. Няма да съм на работа, защото нямам такава, а нямам такава, защото и малкото производства, които ги имаше до идването на тройната коалиция, сега вече ги няма (аз съм текстилен технолог). Дилемата е сериозна, наистина. Но нека тези, които все още имат работа се замислят дали бездействието им няма индиректно да доведе до закриването на фирмите и предприятията, в които работят.

 
3 Коментари

Posted by на 12 януари, 2009 in Лично мнение

 

Етикети: , , , ,

Мордор в настъпление

Ръка, сърце и кост да са студени,
под канарите спете вледенени,
не се будете в ложето от камък,
дорде угасне слънчевият пламък.
Луна, звезди сред черен вихър ще умрат,
а те връз злато тука да лежат,
додето Мрачния владетел вдигне длан
над свят пустинен с мъртъв океан.

Заклинанието на могилната твар, „Властелинът на пръстените”,
прев. Любомир Николов

Времето е сиво, настроението е около нулата – градският пейзаж включва предимно кал, локви и угрижени физиономии. Духът на Коледа се е покрил, ни украса, ни дявол, само на бат’ Бойко изкопите и дупките. Новините са все така отчайващи – престъпността не спи, полицията пуши, хора загиват нелепо, журналисти биват пребити, други са заплашвани, а парламентаристите борят кризата с коледни премиални и рано започнала ваканция под мотото „Да опразним парламента преди да е дошъл народа да протестира и да ни извлече за косите”. Преборили сме се са запор на сметките на някой си Брендо. На ред бил някой си Гергов. И това, ако не е успеваемост в борбата срещу корупцията…

Даже природата не е това, което беше. Орките по върховете строят чудовищно безвкусни палати и сараи, секат горите, нахлуват в резервати и защитени зони, унищожават обиталищата на флора и фауна и задържат водите по частните си язовирчета, та ако стане някое наводнение – народът си е виновен, че не си е платил за напояването навреме и гледай сега какъв сакатлък стана, тц – тц… Нашето обаче не се губи, нашите купчинки растат.

Сянката настъпва, всъщност напълно ни е покрила. Сенчеста икономика, сиви кардинали, укрити данъци и банкови сметки. Даже и питбулите на мутрите минаха в сянка. А кукловодите трупат ли, трупат. Олигарсите нищо не може да ги спре в надпреварата за трупане. Не ги притесняват ни изнесената информация за тъмни сделки и агентурно минало, ни задаващата се икономическа криза, ни санкциите на ЕК, която врътна финансовото кранче. Въобще, правилата са създадени от глупците, а ние сме тарикатите и живеем, за да ги нарушаваме. Ратифицирали сме разни конвенции – голяма работа, на кого му пука? Хващаме престъпници, взимаме им по някоя символична глоба и ги пускаме – по живо – по здраво. Жертвите им, като искат възмездие, да вървят да се оплачат на арменския поп. И изобщо, по-добре да си помислят дали изобщо да се оплакват – ами на тез момчета пред районните кой ще помогне да преборят емфизема? И пак не се оплакват, завалийчетата.

Няколко хиляди двойки имали проблем със създаването на поколение? Веднага ще им предложим решение – зачеване in vivo, извършено от специалист – нерез, член на комисията по здравеопазване. Брей, алчни хора, бе, заламтяли за бюджетния излишък! А ний с банкетите какво да кажем? Така ли се затягат колани по време на криза? Деца им се прищяли, виж ги ти! Месото и други хранителни продукти поскъпнали? Ами ловувайте, бре, кога от ловци и събирачи преминахте към уседнал начин на живот, кога забравихте как се отстрелва планински козел? Лично президентът ви даде пример, ама вие не, та не, скъсахте му шортите от подигравки на човека. Благодарност – никаква, а благоговение пред свещената фигура на царя – жрец и войн, това пък съвсем.

Народът отдавна е занапускал Мордор и е хукнал на гурбет. Орките решиха, че е належащо да платят на политолози, които компетентно да се изкажат, че гурбетчиите щели да се завърнат. Криза, видите ли, странна птица. Тука има – тука нЕма. А все някой трябва да работи, за да изхранва орките. В този смисъл не знам защо са се пообъркали с отпускането на средства за лечение на стерилитет, нали им трябват постъпления в брашнения чувал? Иначе ние полека си отиваме, куфарчето, самолета и… далеч от Мордор. А орките да си стоят в развалините на някогашната „Балканска Швейцария” и да си пазят купчините със злато. А ако можеше и то да се яде…

 
4 Коментари

Posted by на 19 декември, 2008 in Лично мнение

 

Етикети: , , , ,

Гранити

от Бойко Пенчев, „Литературен вестник“

Благодарим на блога на нервната акула за препратката, а оригиналът е ТУК


Тия дни в Добрич издателят Иван Гранитски обяви от името на свои колеги интелектуалци, че български писатели, поети и културни дейци възнамеряват да организират обществен съд за престъпленията на българската държава през последните 20 години по отношение на националната култура. Явно в нечии глави Народният съд продължава да стои като образец за раздаване на присъди, надяваме се, този път не смъртни.

Някой би могъл да се впечатли от ловкостта, с която определен тип интелектуалци се ползват от близостта си до властта, а след това й удрят едно текме и започват да се държат така, сякаш не са имали нищо общо с нея. Както се казва, ни лук яли, ни на президентска софра сядали. Но този феномен заслужава да се изучава през други примери като Любомир Левчев и Светлин Русев, които през последните двадесет години ни се представят като самотни рицари на духа, в чиято биография дългите години председателство на съответните творчески съюзи и близостта до Живков и Живкова са само маловажна подробност. Както и да е.

Въпросът е дали наистина българската култура е преживяла някаква едва ли не национална катастрофа, че е нужен обществен съд над виновниците. Сигурно можем да говорим за престъпления на държавата срещу българската култура. Само да не забравяме, че през по-голямата част от двадесетте години преход държавата се управляваше в явна или скрита форма от бившите комунисти. И да не мислим културата само като оправдание за получаването на хонорари. Престъплението, което българската държава извърши към българската култура, е, че посредством своите институции запуши възможността за активно преосмисляне на социалистическото минало. Това преосмисляне не се случи и заради дългото криене и манипулиране на досиетата и въобще архивите, и заради чистенето на учебниците по история от неудобни теми и проблеми, и заради системното насаждане на една доста примитивна форма на постсоциалистически национализъм, който трябва да замазва разликата между преди и сега. Ето за тези престъпления си струва да се говори.

Що се отнася до културата сама по себе си, на нея нищо й няма. Даже напротив. Официалната култура на социализма беше монументална, патетична и куха. Под нея имаше някакви подземия, в които едни хора мрачно пушат и пишат, но тези подземия нямаха почти никаква връзка нито с повърхността, нито помежду си. След 1989 г. културата се разслои и хоризонтално (по общности), и вертикално (според присъствието си в националното медийно пространство). Някои от ефектите на това разслояване може и да не ни харесват, но самото разслояване е много позитивен факт.

Впрочем в същото изказване Иван Гранитски привежда като аргумент за националната културна катастрофа „факта“, че за двадесет години библиотеките в България се били стопили от 9800 на 1500. Силно се съмнявам в коректността на тези числа, след като през 2005 г. Съюзът на библиотечните и информационните работници отчита (в един доста песимистичен доклад), че българските библиотеки са около 7000. Тази година бе сключен дългосрочен договор между Министерството на културата и Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, според който между 1200 и 1500 български библиотеки трябва да бъдат компютризирани и да започнат да предлагат достъп до интернет и въобще модерно информационно обслужване. Тоест 1500 са само „избраните“, перспективни библиотеки, в които първо ще се инвестира.

Разбира се, положението на малките библиотеки, особено в селата, едва ли е розово. Но дилемата е като с училищата – или се дава по малко на всички и всички са еднакво мизерни, или средствата се насочват към по-малко на брой субекти, но така, че те да предлагат по-качествени и професионални услуги.

Някой може да каже, че всичко това е дребнотемие в сравнение например с шоковото вдигане на цената на газта или зверския побой над журналиста Огнян Стефанов. Така е. Истината обаче е, че се въртим в кръг и Румен Овчаров все така ни поучава как не разбираме от енергетика, а биячите, потрошили костите на Стефанов, все така остават неразкрити, както останаха неразкрити и всички поръчкови убийства от последните петнадесет години. И една от причините е може би именно в упорито възпроизвежданата нагласа, че „демокрацията“ и „капитализмът“ са виновни за всичко лошо, което се е случило след 1989 г. Да, може и да сме достигнали до четвъртата си национална катастрофа. Но причината не е в демокрацията и капитализма, а в комунистическото им побългаряване.

Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1993 г. е редактор в седмичника „Литературен вестник“. Заместник-декан на Факултета по славянски филологии в СУ.

 
Вашият коментар

Posted by на 14 октомври, 2008 in Лично мнение

 

Етикети: , , , ,