RSS

Tag Archives: общество

CSI London: хроника

Photobucket

Да постна и аз нещичко, за да успокоя приятели и роднини, че съм жива и здрава въпреки ставащото в Англия през последните 5 дни, защото всички питат „какво става там при вас, какви са тези ужасии?”

Та как изглежда хрониката – миналия четвъртък полицията спира един юнак от крайните квартали, за да го арестува по определени подозрения. Юнакът има патлак, насочва го към ченгетата и следователно те откриват огън. Юнакът се гътва. Семейството му твърди, че това е полицейско насилие и иска обяснение от властите. За целта е организирано мирно шествие в събота привечер, а мирните протестиращи пристигат на талази с мирни намерения като за целта са си подготвили по бутилка коктейл „Молотов” и пазарски колички.

Много скоро адът се отприщва – запалени са магазини, коли, частни жилища, а мирните протестиращи започват да грабят каквото им попадне и да пълнят количките с всякакви стоки, защото скръбта по загубата на един от тях най- добре се потушава, когато си занесеш вкъщи безплатна плазма, нов Ай-фон и чифт маратонки. Полицията е формирала редици, но като цяло просто наблюдава, вследствие на което десетки граждани губят домовете и магазините барабар със стоката. Срещу тях тълпата в анцузи и качулки демонстрира позитивното си отношение си към премиерата на „Възходът на планетата на маймуните” като хвърля камъни и руши зидария, за да увеличи амунициите си. Тези, които се въздържат от мародерстване просто се мотаят наоколо (доста от тях с вкопчени във вратовете им малки дечица), щракат с фотоапарати и телефони и активно пречат на пожарникарите.

Тотнъм осъмва осакатен. Някои медии показват семейството на юнака, което е предоставило негова усмихната снимка с костюм и вратовръзка и тръби на не особено разбираем английски, че невинен 29-годишен баща на 4 деца е станал жертва на произвол, но те не са отговорни за случилото се предната нощ, не знаят кои са тези хора и остро осъждат действията им. Други медии обаче показват снимка на юнака в суетшърт с качулка, показващ с пръсти известен гангстерски знак и интервюират шокираните и съсипани хора, чиито домове са изгорели до основи. В това време стотици младежи, закърмени с гангстерски ценности и страдащи от липса на респект към който и де е авторитет „фейсбукват” и „туитват” през компютри и блакберита и организират срещи на стратегически места.

Неделя вечер. Възходът на планетата на маймуните продължава с пълна скорост. Няколко лондонски квартали се оказват епицентър на протестите на орди от безчинстващи примати, чиито родители хал хабер си нямат къде са чедата им по това време на денонощието. 6 000 полицаи не смогват да покрият разпръснатите полесражения, а ужасените граждани наблюдават на живо по телевизията как в Кройдън 110- годишен паметник (понастоящем магазин за мебели и собственост на едно семейство в продължение на пет поколения) изгаря до основи. Сградата е емблематична за квартала и е оцеляла след войните и немските бомбардировки, но тълпата не си пада по културното наследство, защото когато живееш от помощи или от пласиране на дрога културата не ти е приоритет. Огънят се пренася върху съседните жилищни сгради и още семейства се присъединяват към бездомните от Тотнъм. Пожарната не само не може да смогне, но и трябва да си пробива път с бой, за да започне да потушава пламъците. През тази нощ големите пожари са над 50.

Photobucket

Лондон осъмва осакатен. Хората искат по- твърдо противодействие от полицията и намеса на армията. Премиерът и кметът още отсъстват. Лондонската полиция иска подкрепления, но не от армията, всички отпуски се прекратяват, командировани са части от други градове и полицейското присъствие в Лондон набъбва до 16 000. Хората настояват за водни струи и гумени куршуми, властите казват, че такива екстремни мерки не са на дневен ред. Новинарските канали показват пожари, опустошени магазини и търговски центрове и закачулени мародери вилнеещи по улиците. Стотици лица са прихванати от камерите, извършват се арест след арест и започват бързи производства. Равносметката от първите две нощи е 111 ранени полицаи, множество наранени полицейски кучета, десетки нападнати и ограбени граждани и минувачи и щети, оценявани от застрахователите на повече от сто милиона паунда.

Неарестуваните банди конформистчета обаче продължават да туитят, буукват или каквото още там се прави в социалните мрежи и на следващата вечер така наречените бунтове се разпространяват в Бирмингам, Нотингам, Ливърпул, Лийдс, Бристол и още, и още. Премиерът прекъсва отпуската си и свиква комисията за извънредни положения. Полицията е насърчена да предприеме по- твърди мерки. Следва нова безсънна нощ, този път за жителите на Манчестър. Там обаче полицията вече бие. Картините от всички заразени градове е същата – опожарени коли, опустошени магазини, сгради в пламъци. Тълпата е по улиците с една единствена цел – да граби и да руши. Камерите показват подпийнали лендзещи се пубертетчета, които искрено се забавляват от сътворения от тях хаос и не могат да дадат адекватен отговор на въпроса „Защо?”

Лицата от екрана от първите дни са предимно черни и внезапно заплахата от отприщване на стаените ксенофобия и расизъм става реална. Хората започват да се обединяват, за да защитят собствеността си. В Бирмингам, където младите мъже от мюсюлманската общност са излезли на улицата, за да опазят малките си магазинчета и жилищата си, кола умишлено се врязва в тълпата и трима от тях са прегазени. Турската общност в Лондон бележи 1:0 срещу тълпата, като стотина млади мъже от общността успяват да наритат задниците на група гангстерчета и да ги прогонят от квартала, запазвайки магазините и жилищата си. През деня в пострадалите квартали се събират други тип млади хора – тези с метлите и чувалите за боклук, предлагащи доброволна помощ за разчистване на бившите полесражения.

Photobucket

В четвъртък сутрин, след 5 дни, в които тълпи от примати опустошават всичко, което им се изпречи на пътя, положението като че ли е закрепено. Броят на арестите вече е петцифрен и продължава да расте, съдилищата работят нон- стоп. Става ясно, че сред мародерите има училищен възпитател, студенти, програмист. Болшинството обаче са 20-ина годишни и тийнейджъри. Голям процент са безработни. Сред арестуваните има 11 годишно момиче, 14-годишно момче и друго 11 годишно момче, което се признава за виновно в мародерство и това не му е първата проява. По новините бащата на въпросното изчадие ломоти на неразбираем английски как синът му бил добро дете и не бил агресивен.

Парламентът заседава и премиерът открито признава, че страната има голям проблем с уличните банди. Признава се още, че младите хора от определени прослойки на практика са лишени от възможността да намерят работа или да платят свръхсолените такси за образование (не, че на някой от тях му се е приискало да се образова). Второ и дори трето поколение от определени етнически групи живее на социални помощи, в общински жилища и определено по- добре, отколкото в страните на предците си в Африка, Ямайка или откъдето там са надошли. Това обаче не им пречи да унищожават собствеността на хората, които ги изхранват с данъците си. Коефициентът на интелигентност не е достатъчно висок, за да събере две и две и да заключи, че по този начин и малкия шанс да намерят работа изчезва, защото с досие – работа през крив макарон. А като унищожиш дребния бизнес в собствения си квартал, задочно затваряш и малкото работни места, които той осигурява.

Чудя се какво би станало в България, ако всички чалгаризирани пубертети с промити мозъци и ценностна система, в която мутрата стои на върха на хранителната верига вземат, че излязат на улицата… Може би не бива да се тревожа толкова много, тук не успяха да викнат Чък Норис, но ние все пак си имаме Б.Б. и Ц.Ц…

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 11 август, 2011 in Лично мнение

 

Етикети: , , , ,

С цвете и свещ в храма на обречените

Indiana Jones and the tmple of doom

(следва от предишния пост)

С всяка следваща елиминация „Мюзик Айдъл” заприличва на някаква извратена версия на „Храмът на обречените”. Отпадат участници с чудесни гласове и индивидуално присъствие, заминаха си Драго, Наталия, Рут, Соня. За сметка на това остават посредствени изпълнители като малолетната Симона, чието участие не само противоречи на правилата, но и се представя все по-зле, както и незрящата Виктория, незапомняща се като певица, разчувствала мало и голямо с жестоката си лична драма. Процентът зрители, вярващи в истинността на вота е нищожен, а повечето потребители във форумите декларират, че вече им е писнало от лични драми, повтаряни от жури, водещи и самата Виктория при всеки удобен случай, след като лицемерно са обявили, че последната е в шоуто само и единствено, за да пее. Налага се мнението, че някой сериозно „бута” рижата госпожица към финала.

Случаят с Виктория е сериозен и тревожен – въведете името й в търсачката и ще ви излязат десетки сайтове, сайтчета и дори лични страници, в които се повтаря и преповтаря казаното от нея и набедените за продуценти Иван и Андрей. Хората са реагирали по най-тривиалния начин – на стаден принцип. Изглежда е повече от достатъчно неколцина по-красноречиви да направят грамотно изказване и веднага след тях се пръкват рояци папагали без собствено мнение, които повтарят и мултиплицират тези твърдения до безкрай. Затова е страшно, връщаме се в Средновековието. Впрочем любопитното при това търсене е и друго – няма да попаднете на нито един фен клуб, посветен на певицата Виктория – блог, форуми или просто уеб страница. Кой тогава гласува за нея?

След отпадането на Соня в официалния форум пуснах тема „Виктория, Соня всъщност те победи!” и прикачих снимка на запалена свещ. В темата на Соня пък пуснахме букети цветя и мнения, че не тя е тази, която трябва да си тръгне. Мнозина ме последваха. Нямах обаче никаква представа, че толкова много народ ще извади някакви морбидни асоциации с „паленето на умряло”. Честно казано, тогава си мислех по-скоро за първите години след „промените”, когато хората се обединяваха и правеха протестни бдения със свещи пред „Александър Невски”. Темата обаче предизвика неистови реакции от страна на потребители, които иначе (по техни думи) не подкрепят Виктория – било жестоко, били сме се олели, темата трябвало да бъде отправена към продуцентите, какво била виновна Виктория… Някои мнения бяха направо на ръба на параноята и истерията.

Да кажем, че аз не разбирам значението, което повечето източноевропейци влагат в символиката на една запалена свещ. Възможно е мястото на въпросната тема да не е в папката на Виктория. Защо обаче модовете не са я преместили, заключили или изтрили? Защо никой не се замисли, че символиката може да бъде „солидарност”, протест срещу несправедливост и дори светлина за Виктория, за да види грешния път на вендета, по който е поела? Нещо повече, модератор е коментирал доста активно. За да ме обвини в неморалност. Незнайно защо, новоизлюпените „защитници” непрекъснато изтъкват недъга на Виктория, сякаш това им е единствения аргумент. Отделен въпрос е колко от тях са писали брутални и просташки неща за други участници (за тяхно щастие – млади, красиви, здрави и прави). Много от тях са писали доста активно и в темата „Писна ми!”, в която се коментира има ли тази драма място в музикален формат. Получих и лични съобщения от сорта на „Умри, копеле, ти трябва да си на мястото на Виктория – сляп!”

Така да е – аз съм неморален, звяр, изрод, който се гаври със сляпо момиче, въпреки, че никъде в постовете си не съм споменавал недъга й, а само посредственото пеене. Питам обаче къде е нейният морал? Защо 4 (четири !) години след нещастието, което я е сполетяло, тази жена инициира кампания срещу предполагаемия насилник по най-възмутителния начин? Може и продуцентите да са се възползвали. Но нали това става с нейно съгласие? Това е най-абсурдната, неморална и антиправова кампания, на която съм бил свидетел. Къде е била тази жена пред последните четири години, защо не е потърсила правата си по законов път, защо не го е осъдила? Ако това не е било възможно и прокуратурата не е намерила достатъчно доказателства, как това ще стане в едно музикално предаване? Не на последно място, раздухването на историята и предизвиканите вълни от съчувствие дават на предполагаемата жертва напълно нечестно преимущество пред останалите участници.

Виктория е лице на нещо наистина срамно, което ни връща в Средновековието, на вендета, която по никакъв начин не се вписва в културната рамка на Европа от ХХІ век. С тази кампания се издигат съмнителни ценности, нямащи нищо общо с цивилизацията – презумпция за вина до доказване на противното, освобождаване от отговорност за нанесени щети чрез откровено клеветническа кампания, заключения от общ характер на базата на едностранчив (и, честно казано доста издишащ) поглед върху събитие с голяма давност, „обратна” дискриминация.

Всичко това се случва в едно общество от уж свободни и отговорни индивиди. Нормите, по които се управлява това общество би трябвало да налагат правилото, че правосъдието е не само право, но и задължение. Същите тези норми се потъпкват публично, а излиза, че десетки българи подкрепят това и за тях „целта оправдава средствата”. Какво иска Виктория, какво се иска от обвинения от нея Д.С. не е много ясно, а май не е и важно. Важното е да има интрига и интерес към предаването, да валят SMS-и. Останалите участници, конкурентите на Виктория, както е казал народът „кучета ги яли”. Един по един те напускат „храма на обречените”, а единиците, желаещи като Индиана Джоунс да разрушат това гнездо на несправедливостта са заклеймени като злодеи.

 
6 Коментари

Posted by на 19 април, 2009 in Лично мнение

 

Етикети: , , , , , ,