RSS

Tag Archives: национална сигурност

За качеството образованието

Illiterate idiot

Статията За грамотността, литературните критици и отношението към книгите в блога на Марфа, както и дискусията по нея ме наведоха на някои разсъждения относно качеството на българското образование като цяло.

Не знам колко от нас се замислят, че сферата на образованието е заложена като основен приоритет на социалната сигурност, а оттам и в стратегията за национална сигурност на всяка една държава. Не, че ние имаме стратегия за национална сигурност… Не е тайна, че през последното десетилетие по отношение образоваността на гражданите си България се срина с десетки места в световните класации. С прости думи – подготовката, качеството и дори самото съществувание на интелектуален потенциал, от който зависи развитието, икономиката и бъдещето управление на страната са заложени на карта. Към това може да се добави и ефектът от поредния тежък удар върху и без това разклатените позиции на културните ценности споделяни от нацията, тъй като образованието винаги е било основен стожер на ценностната система през всички епохи. Отричането от традициите на нашето образование било то с цел да се харесаме на други или вследствие на престъпна некомпетентност може да се сравни с национално предателство.

Нивото на образование е ключов фактор за всяка една област от битието на обществото. Според някои изследователи то е пряко свързано с демографските проблеми на нацията – колкото по-малко образован е човек, толкова по-малко отговорен е за репродуктивното си поведение. По данни от 2001 г. неграмотните у нас са 1.8%, а тези с незавършено начално образование – 5.8%, като по-масово това се наблюдава при жените, отколкото при мъжете. Ниската образованост в страната се дължи на затруднения достъп до образование, което изисква преодоляване на проблемите с бедността, сивата икономика в образованието и ограничаване на детския труд . Електронното издание на в-к „Дневник” цитира ръководителя на екипа, изготвил Национална стратегия за демографско развитие за 2006 – 2020 г. проф. Атанас Атанасов: „Майките, които раждат в България, трябва да са високообразовани, за да предадат това и на децата си. Това е основният път за увеличаване на качеството на човешкия капитал в страната”. От друга страна, качественото обучение изисква модернизиране на материалната база в учебните заведения, повишаване квалификацията на преподавателите, както и преодоляване на застаряването им.

Проблемите пред образованието не са един и два, но преди всичко те са свързани с липсата на стратегия за реформа, която да се извърши така, че идентичността на националната ни култура да остане незасегната. В интервю за в-к „Стандарт” от 05.06.2010 г. просветният министър Сергей Игнатов признава, че положението в образованието е трагично, но за да се излезе от тъжната картина той бил възложил на експерти да подготвят стратегия за образованието в училищата . Стратегията на просветното ведомство предвижда още медиите – печатни и електронни, активно да участват в образователния процес. По- долу накратко са изведени основните проблеми, чието решение е от ключово значение за реанимацията на българското образование.

• Липсата на единна концепция и стратегия, почиваща на тази основа, като се спазят идентичността и традициите на обществото в своята специфика;
• Постоянните, ненавременни и неадекватни „реформи”. След като утвърдената още от 1909 г. форма се запазва за период от почти 40 години, (по- значителни реформи са правени през 1948 г. с приемането на Закон за народната просвета, след което частични през 1959, 1969 и 1979 г. ) От 1989 г. се наблюдава бум на какви ли не програми, концепции и стратегии и оттогава (13 министри) нищо не е започнато и завършено докрай;
• Физически и морално остаряла материална база;
• Адекватност на плановете и учебните програми така, че да съответстват на изискванията на икономиката към подготовката и квалификацията на съответните специалисти и към държавната политика в областта на образованието (за целта е необходимо наличието на такава);
• Ниско качество и (липса на) технология на обучението, от които до голяма степен зависи мотивацията. Тук се включва и непосредствената комуникация между ученик/ студент и учител/ преподавател;
• Създаване на условия за научно- изследователска дейност;
• Уреждане на нормативната база по начин, който не допуска неясноти в тълкуванието на всички въпроси, свързани с образованието;
• Осигуряване на т. нар мобилност на студенти и преподаватели чрез по- тясно сътрудничество с учебни заведения от страни- членки на ЕС или други. От този проблем произлиза пряко проблемът с кредитирането на обучаващите се;
• Брой на висшите училища. При 7 милионното население на Република България към момента висшите училища са 40, колежите – 48, допълнително частни университети – 5 и частни колежи – 6. В същото време занаятчийските училища (техникумите) са в упадък за сметка нарастване броя на профилирани гимназии. За справка – в 8-милионна Австрия има 22 университета, като това се счита за прекалено много и в момента е в процес на преразглеждане.

За съжаление ролята на медиите в атаката срещу българското образование е една от решаващите и не може да се определи другояче, освен като деструктивна. Това се отнася както до подриването на устоите на изконни морални ценности и подмяната им със заети, при това не непременно стойностни такива, така и по отношение на българския език – друг основен приоритет на националната сигурност.

Адаптивността на масовата култура спестява на потребителите времето и енергията да възпитават у себе си определен подход към получаване на знания. Масовата култура няма претенции и специални изисквания към своята аудитория, не предполага търсене на отговори или четене „между редовете”, тя е рецептурник с готови формули. Липсват втори план и перспектива, философски търсения, интерпретации, светлосенки, дълбочина. Масовата култура е предназначена за консуматори, не за търсачи. Възпитанието на масови консуматори върви ръка за ръка с последствията – социално неангажирани потребители с ограничена обща култура, непознаващи корените и наследството си.

Образованието би следвало да дава познания върху възгледите за света, които управляват възприятията ни, способност за критично мислене и задълбочено анализиране. Това е единственият предпазен механизъм на индивида срещу влиянието на все по- нахалните медии. Ситуацията обаче е точно обратната – медиите имат далеч по- голямо влияние от образованието, свидетели сме на тотална липса на хигиена – езикова и тематична и издигането в култ на див примитивизъм, нямащ нищо общо с категорията „ценности”.

Открай време най- важният инструмент на човека, който го прави член на една общност е езикът. Литературните езици са силно диференцирани инструменти за комуникация. Ето, че медиите подемат поход от всички страни срещу този инструмент. На дневен ред е опростяването, маргинализацията и безогледното вкарване в езика на чуждици (естествено, от английски). Изкривяването на словореда, емблематично за някои издания постепенно се превърна в норма. Подема се кампания за премахването на пълния член. Институционализират се отявлени вулгаризми, в огромната си част от ефира се изливат смесица от жаргон и американизми, разбираеми единствено за сценаристите и дребни субкултурни групички. Българският език отдавна не е този на дедите ни, а най- малкото пък е свещен. И ако той е сред основните приоритети на националната сигурност, значи такава просто няма.

Прекомерното изтъкване на компютърните умения и ролята на Интернет също играят роля в подриването авторитета на образованието. Нараства броят на гротескни случаи- от началното училище до университетите. Ученици, които не умеят да смятат и пишат, защото разчитат това да свърши машината, на практика излизат от средния курс неграмотни. Във висшите училища пък все повече студенти смятат, че копираните от Интернет статии за курсови и дипломни работи са им напълно достатъчни. Информация извън електронните бази данни се счита за „остаряла” и трудна за набавяне. На практика сърфирането из мрежата е обикаляне в дадено пространство без да се задават въпроси, без да се градят и съпоставят хипотези и следователно без да се прилага каквото и да е критично мислене. Поощряването на разбиране за такова придобиване на информация като разбиране за „знание” е не просто погрешно, то е „още един пирон в ковчега” на образованието.

В историята общества без стабилна духовна и културна основа не могат да просъществуват дълго. Властта в никакъв случай не е достатъчен фактор. Същото се отнася и до всички имперски претенции. За разлика от тях религиите като общности от ценности оцеляват през вековете. Ето защо е важно държавите да съхранят своята културна идентичност. В своя труд „Глобалната стрижба на овце” австриецът проф. д-р Хайнрих Волмайер посочва, че пътят на Европа към съхранение на културните ценности преминава през преоткриване на нейните гръцки, латински, еврейски и арабски корени, дообогатени от взаимното им проникване с християнството. Като най-влиятелни духовни процеси, произлезли от тези корени той посочва свързването на гръцката философия с християнските ценности; схващането на Августин от Хипон за държавата и религията, което скъсва с дотогавашното инструментализиране на църквата от страна на държавата и правото на мир и справедливост като съществено условие за обезпечаване на мира; рецепцията на римското право, римското организационно изкуство и латинската езикова логика; германският възглед за общността, придружен от децентрализирани организационни структури; приемането на математиката и занаятчийското изкуство от арабите; преоткриването от Ренесанса на античните корени и Просвещението.

За България и българската нация фундаментът би изглеждал по- различно: православие и богомилство, азбука и език, културно- историческото наследство на няколко Българии и т.н., но при всички случаи принципът е ясен – съхраняване на традиционната ни идентичност чрез адекватно образование.

Advertisements
 

Етикети: , , ,