RSS

Tag Archives: митове

Митът за мутрите – ключов елемент от митологията на българската съвременност

Една курсова задача, инспирирана от отвращението на автора към преекспонирането на определени лица в медийното пространство. Авторът няма претенциите да открива топлата вода, просто изследва механизма на съответния политически мит.

Както терористичните организации, така и „силовите групировки” или мафиотски структури и техните лидери са обект на множество политически митове. Причините за това вероятно се коренят в самата природа на подобни организации – за повечето хора нелегалният им характер е интригуващ и привлекателен, а елементът на тайнственост създава впечатление за много по-голямо могъщество, отколкото съответната групировка има в действителност[1]. Зрелищната страна от действията на тези формации също има дял в създаването на митове, обвиващи главните действащи лица. Никак не е за подценяване и ролята на медиите при отразяването на събитията. Митологизираното на мафиотските босове има най-малко две основни функции – едната касае членовете и потенциалните членове на техните организации, а другата – техните мишени и обществеността като цяло. В първия случай присъствието на харизматичен лидер, надарен с почти свръхчовешки качества засилва единството в групата, а то е ключов елемент за оцеляване на всяка нелегална организация. То е и фактор, улесняващ вербуването на нови членове. Във втория случай подчертаването на „недосегаемостта” на боса обслужва директно целите на всички подобни организации – да всява респект и страх сред населението[2].

Митът за мутрите (ММ) е ключов елемент от митологията на съвременността и типичен пример на преплитане на реалност и измислица в условията на информационно затъмнение по време на криза или, както гласи народната поговорка, за „ловене на риба в мътни води”. Както всеки политически мит и ММ се създава се по време на екстремална за живота на обществото ситуация, в случая ранните години на прехода. Става дума за мит, „обясняващ” спонтанното възникване на силовите групировки в средите на „осиротели” спортисти, оставени на улицата след краха на социалистическия строй и взели нещата в свои ръце. В хода си историята еволюира до „всемогъщество” на мутрите, дългата ръка на мафията, предполагаемото безсилие на държавата и службите. Вероятно основните мотиви за създаване на подобен мит са класическите – борба за власт, легитимиране на властта, осъществяване на политическа господство. В наши дни обаче този мит почти е изял създателите си. Реален ефект и силен мотив от една евентуална стратегия при създаването на ММ е отместването на фокуса на обществения интерес от процесите на преразпределението и присвояването на държавните ресурси и активи от определена политическа прослойка, пряко свързана с бившите управляващи по времето на социализма. Първоначалната идея за раждането на ММ не е ясна, възможно е просто с цел замитане на следите, но ефектите са очевидни – дестабилизация на държавата, насаждане на масовата нагласа, че „в България нищо не може да се промени”, че „с честен труд не се забогатява”, „мафията е навсякъде” и оттам съответно примиренчески и пораженски настроения сред широките маси, убиване на предприемаческия дух и в резултат –  успешен подход в стратегията да се държат масите в подчинение.

ММ е неразделна част от тотално митовата ситуация след 10.10.1989 г. Формиран едновременно от политическите среди и широките маси, ММ е неразделна част от този за прехода като цяло. Стереотипът с характерните ритуали и символика, собствени кодове и жаргон, собствен цикъл от вицове и дори с жанр литература вече е утвърден. Принудително формиран тип мит, но като парадокс – възникнал двупосочно – и от горе, и отдолу.  По тази причина ММ е и толкова успешен и устойчив– създава се едновременно спонтанно и принудително и намира подходяща среда. Днес ММ представлява сложно- съставна конструкция, става дума за цикъл с множество разклонения от истории и легенди, както тиражирани от определени медии, така и разпространени в ъндърграунд фолклора.  Някои елементи на ММ:

–          Създава се от различни прослойки, но с еднаква интерпретация. Съществуват недосегаеми фигури, които стоят над морала и над закона. Някак си тези фигури са се появили от нищото и са се издигнали сами. Те гребат с пълни шепи от каймака на живота и макар че, както се изрази една журналистка, живеят бързо, правят това по грандиозен начин.

–          В качеството си на интелектуална конструкция ММ е система от достоверни (в огромната си част) и недостоверни елементи. Свързващата логика може да се обоснове както рационално, така и ирационално. Митовата конструкция очевидно е създадена не само с цел отвличане на вниманието, но и с цел дестабилизация на естествения процес на създаване на „средна” класа в условията на пазарна икономика.

–          ММ покрива основната характеристика на всеки мит – илюзорно отражение на социална и политическа действителност в масовото съзнание. Разбирането, че системата е проядена от шуробаджанащина и че липсват ясни правила (т.е. такива и да има, те не важат в еднаква степен за всички), е заместено от безличното обяснение, че „мафията” стои в дъното на всичко и следователно не съществуват контра- механизми за справяне със ситуацията. В резултат, особено в ранните години се наблюдава и масова психоза – осмелилите се да създадат собствен бизнес рано или късно са посетени от мутрите, които си искат рекета. Това не само се потвърждава от действителността, но следват и много по-сериозни сътресения, като масовия фалит на банки, при който стотици хиляди загубиха спестяванията си. Възмездието така и не застига домораслите „банкери” и „фараони”. В по-късно време много от групировките излизат на светло, легализират част от бизнеса си и кодът се променя от „мутра” на „добре облечен бизнесмен”, но устойчивостта на мита е забележителна, защото и в този аспект се покрива с реалността – последните също са недосегаеми.

–          Митът за „другия” като част от ММ. Доста изкривена интерпретация на разбирането за свой и чужд, но парадоксално, правени са опити да се оправдае подобна версия. Все пак, това са „наши момчета”. Най-наглото разпространявано обяснение, тиражирано в пресата: добре, че нашенските мутри „овладели” навреме Черноморските курорти, защото така пресекли апетитите на руската, украинската и чеченската мафии, които едва ли не били на крачка от това да сложат ръка на тях. На масите се вменява, че са случили на по-малкото зло.

–          Визуалните елементи от мита могат да се видят от всеки обикновен гражданин на всяка улица във всеки по-голям град на страната. Класическият портрет на „бореца”, мутра с дебел врат и кожено яке в стил 90-те или с костюм и очила от по-ново време, която (мутрата) приятелски беседва с министър на вътрешните работи, министър-председател или президент. Или както пише в един анализ за Дойче веле Т. Господинов: „Излъчвали сме този образ твърде дълго, но едва сега той минава своята точка на невъзвратимост. Проблемът с образите е донякъде като с мъртвите звезди. Дори след десет години да няма помен в България от днешните мутри и политици, твърде наивна версия, разбира се, то техният образ ще продължи да излъчва.”[3]

–          Харизматичните личности – мафиотските босове. Свидетелство за устойчивостта на мита са множеството книги и публикации, а също така упоритото налагане от страна на пресата. Определени субкултури дори приемат началото на „летоброенето” си от този мит.

Героите, както и във всеки друг мит умират, но в този случай не непременно красиво. Все пак вероятно в очите на нация, участвала в пет войни през последните 110 години е героично да се умре от картечен откос или взривно устройство, да не забравяме и връзката, която 2-3 поколения (работоспособната част от населението) асоциативно правят с тиражираните от предишния режим митове за партизани- антифашисти, чиито живот завършват героично с разстрел. В крайна сметка някои босове като Васил Илиев например биват канонизирани и днес в ъндърграунд средите се носят легенди за щедростта, справедливостта и благородството му. Така митът се сдобива и със свои собствени светци.

–          Отражение върху общественото мнение и нагласи – ММ еволюира, при това в широк спектър в зависимост от манталитета на съответната прослойка. Най-бедните и най-необразованите започнаха с възхищение и подражание. Интелигенцията реагира с безразличие, страх, впоследствие бягство – от страната или от действителността по принцип. 15 години след появата на съответните групировки и съпътстващите ги митове и градски легенди все още има благоприятна среда, в която митологичният цикъл се развива. В допълнение – пресата го подхранва с непрекъснати публикации, като прави всичко по силите се да разширява диаспората. Пример – известен жълт седмичник с огромен тираж посвещава 70% от страниците си на  „знакови фигури от подземния свят” (впрочем още един от кодовете).

На едно по-различно ниво пък, в съвременния фолклор, съществува цял цикъл от вицове за мутри и мутреси.

Поддръжка митът получава и от властимащите. Трудно е да се повярва, че държавата няма ресурси да се пребори с групировките, по-вероятно е да няма политическа воля за това. Ежедневно от страниците на пресата или от малкия екран висши държавни служители вменяват на широките маси колко добре организирани и оборудвани са престъпниците и колко трудна е борбата с тях. Ефектът сам по себе си може да бъде обект на отделна работа, далеч надхвърляща рамките на есето. Потърпевши са всички, но най-податливи са, естествено подрастващите, които възприемат като идеал и подражават на измислените герои. Класически ценности като трудолюбие и почтеност например отстъпват на заден план като непечеливша стратегия за успех, изместени от болните амбиции на това, което доби популярност под клишето „див капитализъм”. Чалгата, наложена от новоизлюпените „бизнесмени” във всичките й аспекти и най-вече като начин на живот отдавна е изместила интереса към стойностна музика, кино, театър и литература, която от своя страна намира заместител в долнокачествени романчета писани от и за мутри. В допълнение, ефирът и пресата нон-стоп захранват потребителите си с новини за псевдоелита, изграден от същите тези хора. Разбирането, че правилата не важат за всички подронва авторитета на институциите и държавата и възпитава конформизъм.

В заключение – все още никой не е оценил пълния ефект на ММ върху обществото, въпреки, че той ежедневно се манифестира крещящо. Това, което митът не обяснява и няма да обясни е как се появиха групировките и кой финансира стартирането на нелегалния им бизнес. В крайна сметка това е и целта – да се предложи интерпретация, различна от истината. Една много вероятна цел на съществуването и окуражаването на ММ е деморализация на обществото и възпитанието на индивиди с определена, лесно манипулируема ценностна система. Фактите недвусмислено говорят, че тези, които не желаят да се примирят със статуквото просто търсят изява вън от страната. Благоприятната почва, върху която ММ продължава да се развива е липсата на изградено гражданско общество, което да формулира и зададе гласно правилните въпроси и най-вече, което има механизъм за противодействие на явленията, които го застрашават и целостта, и ценностната му система, общество, което отказва да бъде превърнато в маса, за чието душевно равновесие са необходими само хляб и кървави зрелища.


[1] Damnjanovic, I. Political myths about terrorist leaders, http://www.allacademic.com//meta/p_mla_apa_research_citation/0/7/1/1/4/pages71149/p71149-12.php

[2] Ibid

[3] http://www.dw-world.de/dw/article/0,,3718291,00.html

 
има 1 коментар

Posted by на 17 февруари, 2010 in История, Лично мнение

 

Етикети: , ,