RSS

Tag Archives: България

За качеството образованието

Illiterate idiot

Статията За грамотността, литературните критици и отношението към книгите в блога на Марфа, както и дискусията по нея ме наведоха на някои разсъждения относно качеството на българското образование като цяло.

Не знам колко от нас се замислят, че сферата на образованието е заложена като основен приоритет на социалната сигурност, а оттам и в стратегията за национална сигурност на всяка една държава. Не, че ние имаме стратегия за национална сигурност… Не е тайна, че през последното десетилетие по отношение образоваността на гражданите си България се срина с десетки места в световните класации. С прости думи – подготовката, качеството и дори самото съществувание на интелектуален потенциал, от който зависи развитието, икономиката и бъдещето управление на страната са заложени на карта. Към това може да се добави и ефектът от поредния тежък удар върху и без това разклатените позиции на културните ценности споделяни от нацията, тъй като образованието винаги е било основен стожер на ценностната система през всички епохи. Отричането от традициите на нашето образование било то с цел да се харесаме на други или вследствие на престъпна некомпетентност може да се сравни с национално предателство.

Нивото на образование е ключов фактор за всяка една област от битието на обществото. Според някои изследователи то е пряко свързано с демографските проблеми на нацията – колкото по-малко образован е човек, толкова по-малко отговорен е за репродуктивното си поведение. По данни от 2001 г. неграмотните у нас са 1.8%, а тези с незавършено начално образование – 5.8%, като по-масово това се наблюдава при жените, отколкото при мъжете. Ниската образованост в страната се дължи на затруднения достъп до образование, което изисква преодоляване на проблемите с бедността, сивата икономика в образованието и ограничаване на детския труд . Електронното издание на в-к „Дневник” цитира ръководителя на екипа, изготвил Национална стратегия за демографско развитие за 2006 – 2020 г. проф. Атанас Атанасов: „Майките, които раждат в България, трябва да са високообразовани, за да предадат това и на децата си. Това е основният път за увеличаване на качеството на човешкия капитал в страната”. От друга страна, качественото обучение изисква модернизиране на материалната база в учебните заведения, повишаване квалификацията на преподавателите, както и преодоляване на застаряването им.

Проблемите пред образованието не са един и два, но преди всичко те са свързани с липсата на стратегия за реформа, която да се извърши така, че идентичността на националната ни култура да остане незасегната. В интервю за в-к „Стандарт” от 05.06.2010 г. просветният министър Сергей Игнатов признава, че положението в образованието е трагично, но за да се излезе от тъжната картина той бил възложил на експерти да подготвят стратегия за образованието в училищата . Стратегията на просветното ведомство предвижда още медиите – печатни и електронни, активно да участват в образователния процес. По- долу накратко са изведени основните проблеми, чието решение е от ключово значение за реанимацията на българското образование.

• Липсата на единна концепция и стратегия, почиваща на тази основа, като се спазят идентичността и традициите на обществото в своята специфика;
• Постоянните, ненавременни и неадекватни „реформи”. След като утвърдената още от 1909 г. форма се запазва за период от почти 40 години, (по- значителни реформи са правени през 1948 г. с приемането на Закон за народната просвета, след което частични през 1959, 1969 и 1979 г. ) От 1989 г. се наблюдава бум на какви ли не програми, концепции и стратегии и оттогава (13 министри) нищо не е започнато и завършено докрай;
• Физически и морално остаряла материална база;
• Адекватност на плановете и учебните програми така, че да съответстват на изискванията на икономиката към подготовката и квалификацията на съответните специалисти и към държавната политика в областта на образованието (за целта е необходимо наличието на такава);
• Ниско качество и (липса на) технология на обучението, от които до голяма степен зависи мотивацията. Тук се включва и непосредствената комуникация между ученик/ студент и учител/ преподавател;
• Създаване на условия за научно- изследователска дейност;
• Уреждане на нормативната база по начин, който не допуска неясноти в тълкуванието на всички въпроси, свързани с образованието;
• Осигуряване на т. нар мобилност на студенти и преподаватели чрез по- тясно сътрудничество с учебни заведения от страни- членки на ЕС или други. От този проблем произлиза пряко проблемът с кредитирането на обучаващите се;
• Брой на висшите училища. При 7 милионното население на Република България към момента висшите училища са 40, колежите – 48, допълнително частни университети – 5 и частни колежи – 6. В същото време занаятчийските училища (техникумите) са в упадък за сметка нарастване броя на профилирани гимназии. За справка – в 8-милионна Австрия има 22 университета, като това се счита за прекалено много и в момента е в процес на преразглеждане.

За съжаление ролята на медиите в атаката срещу българското образование е една от решаващите и не може да се определи другояче, освен като деструктивна. Това се отнася както до подриването на устоите на изконни морални ценности и подмяната им със заети, при това не непременно стойностни такива, така и по отношение на българския език – друг основен приоритет на националната сигурност.

Адаптивността на масовата култура спестява на потребителите времето и енергията да възпитават у себе си определен подход към получаване на знания. Масовата култура няма претенции и специални изисквания към своята аудитория, не предполага търсене на отговори или четене „между редовете”, тя е рецептурник с готови формули. Липсват втори план и перспектива, философски търсения, интерпретации, светлосенки, дълбочина. Масовата култура е предназначена за консуматори, не за търсачи. Възпитанието на масови консуматори върви ръка за ръка с последствията – социално неангажирани потребители с ограничена обща култура, непознаващи корените и наследството си.

Образованието би следвало да дава познания върху възгледите за света, които управляват възприятията ни, способност за критично мислене и задълбочено анализиране. Това е единственият предпазен механизъм на индивида срещу влиянието на все по- нахалните медии. Ситуацията обаче е точно обратната – медиите имат далеч по- голямо влияние от образованието, свидетели сме на тотална липса на хигиена – езикова и тематична и издигането в култ на див примитивизъм, нямащ нищо общо с категорията „ценности”.

Открай време най- важният инструмент на човека, който го прави член на една общност е езикът. Литературните езици са силно диференцирани инструменти за комуникация. Ето, че медиите подемат поход от всички страни срещу този инструмент. На дневен ред е опростяването, маргинализацията и безогледното вкарване в езика на чуждици (естествено, от английски). Изкривяването на словореда, емблематично за някои издания постепенно се превърна в норма. Подема се кампания за премахването на пълния член. Институционализират се отявлени вулгаризми, в огромната си част от ефира се изливат смесица от жаргон и американизми, разбираеми единствено за сценаристите и дребни субкултурни групички. Българският език отдавна не е този на дедите ни, а най- малкото пък е свещен. И ако той е сред основните приоритети на националната сигурност, значи такава просто няма.

Прекомерното изтъкване на компютърните умения и ролята на Интернет също играят роля в подриването авторитета на образованието. Нараства броят на гротескни случаи- от началното училище до университетите. Ученици, които не умеят да смятат и пишат, защото разчитат това да свърши машината, на практика излизат от средния курс неграмотни. Във висшите училища пък все повече студенти смятат, че копираните от Интернет статии за курсови и дипломни работи са им напълно достатъчни. Информация извън електронните бази данни се счита за „остаряла” и трудна за набавяне. На практика сърфирането из мрежата е обикаляне в дадено пространство без да се задават въпроси, без да се градят и съпоставят хипотези и следователно без да се прилага каквото и да е критично мислене. Поощряването на разбиране за такова придобиване на информация като разбиране за „знание” е не просто погрешно, то е „още един пирон в ковчега” на образованието.

В историята общества без стабилна духовна и културна основа не могат да просъществуват дълго. Властта в никакъв случай не е достатъчен фактор. Същото се отнася и до всички имперски претенции. За разлика от тях религиите като общности от ценности оцеляват през вековете. Ето защо е важно държавите да съхранят своята културна идентичност. В своя труд „Глобалната стрижба на овце” австриецът проф. д-р Хайнрих Волмайер посочва, че пътят на Европа към съхранение на културните ценности преминава през преоткриване на нейните гръцки, латински, еврейски и арабски корени, дообогатени от взаимното им проникване с християнството. Като най-влиятелни духовни процеси, произлезли от тези корени той посочва свързването на гръцката философия с християнските ценности; схващането на Августин от Хипон за държавата и религията, което скъсва с дотогавашното инструментализиране на църквата от страна на държавата и правото на мир и справедливост като съществено условие за обезпечаване на мира; рецепцията на римското право, римското организационно изкуство и латинската езикова логика; германският възглед за общността, придружен от децентрализирани организационни структури; приемането на математиката и занаятчийското изкуство от арабите; преоткриването от Ренесанса на античните корени и Просвещението.

За България и българската нация фундаментът би изглеждал по- различно: православие и богомилство, азбука и език, културно- историческото наследство на няколко Българии и т.н., но при всички случаи принципът е ясен – съхраняване на традиционната ни идентичност чрез адекватно образование.

Advertisements
 

Етикети: , , ,

Протестът на 14.01. Какво точно искаме?

По повод блога на Тишо за протеста и липсата на алтернатива, с което като цяло се съгласявам, смятам, че е редно всеки от нас да си помисли за какво конкретно би протестирал. Положението е истински батак, но ако сами не си изчистим кочинката, Европа няма да дойде да я изчисти вместо нас.
В такъв случай обаче би трябвало ние да си излъчим алтернатива. Проблемът не е толкова в дебелокожието и некадърността на политиците, колкото в липсата на механизми за обществен контрол върху това, което те правят или не правят. А такива промени могат да се изискват от избирателите. В противен случай който и да дойде на власт ще е „маскара“, докато самото общество не наложи методи и начини за контрол върху дейността му. Лично аз искам:
1. Да знам за каква личност гласувам, а не просто за списък от неизвестни имена, напечатани на бюлетина.
2. Искам тези хора със съответен закон да бъдат задължени да дават на избирателите си периодични отчети за свършената работа, в които точка по точка се коментира прогреса по работата върху представената предизборна програма. Тези отчети трябва да се публикуват и в интернет, и отделно да се предоставят на физически срещи с избирателите от района на съответния народен представител.
3. Кандидати с начално, прогимназиално и дори средно образование не трябва да бъдат допускани.
4. Кандидати с неясна програма или такава, за която не могат да обяснят как смятат да изпълняват – също.
5. Кандидати, които не живеят в дадена община не трябва да присъстват в изборните листи на последната, как може някой, който от сто години живее в София да представлява пълноценно Девин да речем?
6. Кандидати, които не могат да докажат произхода на имуществото си и поне 10 години реален трудов стаж също не трябва да бъдат допускани.
7. Гласоподаватели, които не живеят в България в последните 4 години, предшестващи избори не трябва да бъдат допускани до урните. Същите, освен ако не са се връщали за период от поне шест месеца нямат моралното право да налагат управление на тези, които постоянно живеят в страната.
8. Гласоподаватели с образование под средно да не бъдат допускани до урните. За мен трябва да се гласува с лична карта, с диплома за завършено средно образование и с документ, удостоверяващ, че избирателят е с постоянно жителство в Република България.

Така… значи по поне горните 8 точки мога да дам мнението си и да оправдая едно евентуално участие в протест. Съмнява ме обаче, че въпросният протест ще предложи някакви аргументирани искания, близки до моите. Не ми се студува по улиците, за да правя „бройка“ в полза на някой, който смята да лови риба в мътни води, но от друга страна, ако не излезем, всичко ще си върви по старому. Няма да съм на работа, защото нямам такава, а нямам такава, защото и малкото производства, които ги имаше до идването на тройната коалиция, сега вече ги няма (аз съм текстилен технолог). Дилемата е сериозна, наистина. Но нека тези, които все още имат работа се замислят дали бездействието им няма индиректно да доведе до закриването на фирмите и предприятията, в които работят.

 
3 Коментари

Posted by на 12 януари, 2009 in Лично мнение

 

Етикети: , , , ,

Популяризатори на българското ІІ

Разбрали сте вече от предния ни пост, в който ви представихме канала на bulgad в youtube.com, че една от целите ни е да обръщаме внимание върху работата на хората, които популяризират българското наследство  чрез личните си страници в мрежата. Материали не липсват, защото за щастие все – още има българи, които не жалят личното си време и средства за нещо на ползу роду. Можем само да ги поздравим и да си пожелаем да има още като тях.

Както гласи максимата, „Приятелите на моите приятели са и мои приятели“ 🙂 В тази връзка ви представяме страницата Ziezi ez quo Vulgaris*, която наскоро навърши 10 години. От интересните материали, публикувани там избрахме този за древнобългарските символи.

Древнобългарски символи

Древнобългарски символи, срещащи се предимно върху керамични отломки (най-вече дъна на глинени съдове). Вероятно повечето от тях представляват клеймо на грънчарски работилници в ранното средновековие.

Най-често срещаните древнобългарски знаци върху каменни блокове от архитектурни паметници на средновековна България. Повечето от тях (с изключение на знака „IYI“) най-вероятно са „запазени марки“ на каменоделни работилници. Фактът, че се срещат върху всеки 5ти – 10ти каменен блок вграден в крепостната стена на Плиска, говори именно в подкрепа на тази теза. Съществува и предположение, че тези знаци имат сакрална сила и затова са изписвани на различни места по сградите на древна България.

По материали от статията на Живко Аладжов
„Проучвания върху старобългарските знаци“
„Разкопки и проучвания“ книга XXII
София, 1991 година

(c) 1999-2006

* Зиези, от когото са българите

 

Етикети: , , ,

ТРЕСКАВЕЦ

Няколко встъпителни думи

На 24 октомври 1857 г. Димитър Миладинов се обръща с обширно писмо към българските първенци в Кукуш. В писмото четем: „Фанариотите ще ни прокълнат, ще кажат, че българската писменост е противна богу, както са говорели по-рано. Мина това време, в тъмницата проникнаха слънчеви лъчи и те не могат вече да лъжат, както в Костур, гдето преди петдесет години фанариотите проклеха българския език и само гражданите се погърчиха, докато всички селяни около Костур са славяни без никакъв примес, което се доказва от техния език и техните песни… Гърците архиереи, които навсякъде са изгорили пергаментните славянски книги: в манастира „Св. Наум“ (край Охрид), в манастира „Кичевска Пречиста“, в Трескавец (Златовръх), около Битоля, Преспа, Железна река, Морихово, в Охридска Дебърца и Дебър и в много други места. Така гръцките архиереи, осакатявайки славянското духовенство, са ни отнели драгоценното богатство на нашата народност и оттогава са оцелели само следи от славянски книги, пазени в скрити места.“

Започвам с цитат на един от най-отдадените радетели са събиране и съхранение на българското културно наследство първо, защото изказването му е актуално и до днес и второ, защото работата е провокирана от множеството (и не от вчера) опити на македонската държава да присвоява българската история и културно наследство, точно както са го правили и правят гърци, сърби и турци. Очевидно както не можеш да си избираш родителите, така не можеш и да избираш съседите си. Проблемът обаче не е в тези опити, проблемът е, че ние не реагираме адекватно и подминаваме с мълчание това безпардонно изопачаване на редица исторически факти. Очевидно българските управници не считат за необходимо да вземат отношение по въпроса и, с изключение на усилията на шепа културни дейци, официално становище обществеността така и няма да дочака.

Спрях се на манастира „Трескавец” по няколко причини, една от които е, че собственото ми семейство е от Прилеп. За съжаление и в потвърждение на становището ми, че българската държава нехае относно кражбата на български ценности, материали от по-ново време за този манастир почти липсват. За сметка на това се натъкнах на множество македонски източници, които съвсем сериозно наричат българските старини „македонски” (Нагло, разбира се. И не става дума само за старини от средновековието. Само в периода 1885 – 1913 година Българската екзархия успява да построи в Македония 1500 църкви и над 1600 училища за едномилионното християнско население, като по този начин българската екзархия успява да удържи позициите на християнството). Българските владетели са „македонци”, столицата Охрид – столица на „Македония” и така нататък, и така нататък, въпросът е обсъждан в публичното пространство неведнъж…

Orthdox, church, monastery

Увод
Като класическа страна на православната християнска вяра и свързаната с нея култура България притежава наистина ценно богатство – манастирите, огнища на българската духовност през многовековната история на държавата. В белязаната от драматични обрати историческа съдба на българския народ манастирите не са само средища на благочестиви, вглъбени във вярата монаси и монахини. Без да изменят на своето призвание, те се превръщат в центрове на образованието, литературата, изкуството и на българската етнокултурна идентичност – както във вековете на подем и величие, така и в мрачните времена на нашествия, разруха и чуждо господство. В съвременна България съществуват над сто и осемдесет манастира, повечето от които са действащи. Голяма част от тях и днес са средища на православието и религиозният култ въпреки вековете османско владичество, секуларизацията на обществения живот в периода ХІХ – ХХ в. и господството на атеистичния комунистически режим от 1944 до 1989 г. Ако прибавим и обителите в земите на българското етнокултурно и историческо пространство, днес на територията на други държави (и най-вече в Македония), броят на българските манастири е два пъти по-голям. Извън пределите на България са останали сакрални огнища – манастирите “Св. Наум” на брега на Охридското езеро, Лесновският, Осоговският, Марковият, Бигорският манастир, манастирът “Трескавец” и др. в Македония, Погановският и Пшинският манастир /на територията на Сърбия/, средновековният скален комплекс край Мурфатлар /Басараб/, манастирът край Тулча /Северна Добруджа, днес в Румъния/ и др.

Orthdox, church, monastery

Манастирът Трескавец – Църквата „Успение Богородично”

Златовръх
Първото си име Златовръх дължи на местоположението си. Обителта е издигната на връх планината (1422 м), до него има друг по-висок връх над който има поставено голяма каменна плоча, а малко по-нагоре друг, още по-висок връх, на който стояло някога, в старо време, златно кълбо. Историята за кълбото е предавана от поколение на поколение, разказват, че още първите монаси го поставили на Златовръх, най-високата точка над манастира, за да защитят сградата от често падащите гръмотевици. Казват още, че когато слънцето го огреело, светлината му се виждала чак в Солун, а отразена оттам се връщала обратно към планината. Така пътниците, идващи към Прилеп виждали светлината на кълбото от „много часове разстояние”, както и скрития в облаците планински връх над самия манастир. Днес там се издига кръст с метална топка, която символизира златното кълбо.
Старците в гр. Прилеп разказват: Във време на турското нашествие тая обител била една от най- прочутите. В нея живели 300 души калугери с един „твърде почитаем и знаменит старец игумен”. Обителта била почетена и от сръбския крал Стефан Душан с богати подаръци, потвърдени с кралски документ, който през 1860 г. бил „коварно откраднат и подло изнесен из манастира от някой си сръбски стар учител и продаден в Сърбия за няколко австрийски жълтици”. Само препис от този документ се намира днес в манастира, казват те. Имало и друг документ от османските завоеватели. Както него, така и преписа на по- отдавнашния сръбски документ източникът лично е видял в манастира през 1865 г., когато е и записал сведенията, получени от манастирския игумен, поп Христе. По-натам следите им се губят.

Манастирът „Света Богородица” (Трескавец)
Планинарска пътека между хълмове и ниски треви води от Прилеп до Трескавец, който е посещаван често, а най-вече на храмовия празник Богородица на 28 август. Тогава там се събират много жители на Варош и Прилеп. Говори се, че името му е дадено от прилепчани, защото е построен на място, където „трескат” гръмотевици и както вече споменахме – не без основание, но по-надолу ще дадем и една от версиите на легендата за това име, използвана и от Димитър Талев в къс разказ.

Манастирът с църквата (според Божидар Димитров – „Света богородица”, според местни източници и оттук натам „Успение богородично”) се намира на около 10 км от град Прилеп, в подножието на връх Златовръх на 1.280 метра надморска височина. Издигнат на това високо и трудно достъпно място, на малко плато между огромни каменни балвани, оттам се открива прекрасна гледка към околните планини Баба, Бабуна и Каймакчалан, градовете Битоля, Крушево и Прилеп и Прилепското езеро, както и над цяла Пелагония (Битолско – Прилепското поле). Манастирът е сред най-значимите средновековни монашески центрове на Балканите в периода ХІІ-ХІІІ век.

Манастирът е бил известен като голям български книжовен център. В библиотеката му е имало стотици ръкописи. През ХІХ в. руски и сръбски агенти са запознали да изнасят много от тях, възползвайки се от доверчивостта на монасите. В манастирският поменик е записано, че през 1860 г. Игуменът Христо папа Трайков предал на сръбския княз Михаил Обренович три хрисовула срещу помощ от 60 миноща и с уговорката да се върнат, щом бъдат проучени. Естествено, ръкописите не са върнати… Остатъците от библиотеката са прибрани в София през 1916 г. от българските власти. Запазено е словото, написано през1833 г., което трябва да се чете на храмовия празник. То завършва с думите: „Написано в светия манастир Успение Света Богородица Златовръх 1833 априлий 18 Болгарски манастир Трескавец”.

Orthdox, church, monastery

Както споменахме, някога много монаси обитавали манастира, но днес единственият монах там е 33 годишният Калист, родом от Скопие. Вече 3 години с благословията на владиката той се грижи за манастира, поклонниците и гостите. Калист напомня, че „Трескавец“ е място с дълга история, което прилепчани традиционно посещавали и при старата система, посещават и сега, а от две години много чужденци също изявяват интерес към този паметник на културата. Седмично го посещават около 40-50 туристи от цял свят – европейци, израелци, японци, хора с интереси към културното наследство или просто обичащи природата. Определено има какво да се види. Тук например са намерени мраморни статуетки на Аполон и Артемида, датирани от ІІІ в. пр. Хр. В зида на западното крило е вградена и една мраморна статуя на римски войник в хитон. Тя обаче е силно пострадала, защото част от нея е послужила за строителен материал в градежа на християните.

В манастира има запазени и много образци на резбарското изкуство, като дървена врата с плитка резба, украсена с геометрични форми, с чудесна естетическа композиция. Тя е дело на майсторите от Слепчанската резбарска школа.

Особено впечатлява манастирската трапезария от ХІV век, където са запазени каменни пейки за сядане, дълги каменни маси с издълбани места за поставяне на краката. В обработката на монолитните каменни блокове, тежащи повече от два тона са вложени много труд и средства. В трапезарията има фрески от ХVІІ век и ХІХ век, а под тях има по-стари – от ХІV век. В самата църква са запазени и доста Византийски фрески. Запазени са също магерницата и трапезарията от ХІV век.

Гостните стаи на манастира също са изградени със средства на български еснафи от Прилеп и околните села. Над терзийската стая стои надпис: „С иждивениемъ Болгарскиот терзийски еснафъ 1867 г.”

Църквата

Orthdox, church, monastery

Трескавец на Цанко Лавренов

Манастирската църква е еднокорабна сграда от атонски тип, претърпяла значителни реконструкции, поправки и преправяния, например надстройване от ХІV век, за което свидетелства разностилната й архитектура. Фреските са от различни периоди и с различна стойност. Трудно може да се каже кога точно е построена, но в грамотата на крал Стефан Душан, който завладял Прилепско през 1334 година се казва: „… дойдох в града, наречен Прилеп, където има манастир на Пресвета Богородица в мястото, наречено Трескавец, и изволих да му дам хрисовул по примера на древните царе – гръцки и български, които преди мене владееха тези земи…”

За уникалността на църквата допринасят мраморните декоративни елементи, останали от много по-старият ранно- християнски храм.

Много от иконите са дарени от прилепски българи и имат съответните посветителни надписи на български език. В църквата „Успение на Пресвета Богородица“ има образци на най-старата за региона живопис, представена с изключително умела иконографска техника. Най-старата живопис, отнасяща се до светците и съответните им празници от православния календар е датирана между 1334 и 1343 година. До днес са запазени изображенията на около 60 календарни дни. В централният дял от северозападния купол е изрисуван Христос като цар на небесата, тронът с евангелие на него, в ляво от него е Богородица царица, а в дясно – цар Давид. Около тях е разположена светата войска на небесния двор – херувими, серафими, архангели и ангели, а между прозорците се представени 8 свети воини които тук, за разлика от обичайното представяне на св. Георги или св. Димитър в доспехи, са изобразени като благородници в изящни одежди, като част от небесния двор. Като най- значими се определят стенописите от ХІV век, както и тези от края на ХV век в наоса. Ценни са също и образците от ХVІ век в олтарното пространство.

Около Трескавец има множество разрушени и действащи стари български църкви и манастири. Заслужават да се споменат „Св. Преображение Господне” в Зързе, манастирът „Св. Иван Предтеча” в Слепче, манастирът „Св. Архангел Михаил” в Прилеп.

Светилище за вярващите

Orthdox, church, monastery

За вярващите Трескавец е светилище с чудотворна мощ. Манастирът е опожаряван на два пъти и изграждан от вярващите и прилепския еснаф, които твърдо вярвали в чудотворната му сила. По- старите прилепчани разказват истории за мнозина, които са изцелени от различни болести, за жени, на които Богородица помогнала да заченат и родят, за множество чудеса, които постоянно се случвали.

Легендите

Orthdox, church, monastery

Когато султан Мурад завладял българското царство и взел царевата сестра Мария за жена без да й променя вярата, тя, постоянно тормозена от съвестта си, че макар и неволно, води мъж иноверец, пожелала да се изповяда пред някой достоен духовник и изповедник. Разпитала в царството и научила, че може де намери такъв измежду 300-те калугери от прилепския манастир Златовръх. Така царица Мария, съпроводена от царски чиновници и гавази тръгнала към Прилеп на изповед. От подножието на планината, наричано Дъбница до самата обител имало точно един час разстояние, но пътеката била нанагорнище, стръмна и камениста. Затова, когато пристигнала, царицата останала долу да си почине и изпратила напред хора от свитата си да попитат игумена позволява ли на царица Мария да отиде на поклонение в обителта. Пратениците – мюсюлмани обаче стигнали донякъде без да доближават манастира или да влязат вътре и се върнали, като излъгали, че монасите не позволяват да се доближи до светата обител жена, която води мъж неверник. Царицата проводила други пратеници, но и те, както предварително били инструктирани направили същото и казали същото. На третия път царицата се разгневила и заповядала на хората си да изколят всички монаси, без да пощадят никого. Така и станало – султанските гавази и войници нахлули в манастира и изклали всички невинни монаси. Така, заради турското коварство обителта опустяла, а царицата тръгнала да търси изповедник другаде. Някои казват, че получила опрощение в Света гора, но това е съмнително, тъй като се знае, че там женски крак никога не е стъпвал.

На това място в източника е вмъкнат коментар на разказвача, който се пита защо турците не постъпили така и със светогорските монаси и открито обвинява гръцкото духовенство в заговор за унищожаването на българския манастир в Златовръх (бел. авт.)

В легендата се казва, че царицата дарила богато, включително и със земи манастира, в който била приета и изповядана, а оттогава я нарекли Каломария. На изток от гр. Солун, към Света гора имало околия, наричана Каломарийска или на турски Гелемерска, както се наричала и източната врата на Солунската стена, която гледа към Света гора.

След клането на Златовръх обителта опустяла, но нямало кой да погребе мъртвите, чиито тела разлагали под слънцето. Никой не смеел да се приближи. Нетърпимата миризма привлякла от планината огромен звяр, който се заселил се в опустелия манастир, хранел се с плътта на мъртъвците и му станал господар. Хората не смеели да доближават някогашния прочут манастир, а когато човек или домашно животно се загубвали в околността, никой не ги виждал повече. Това продължило много време, докато един ден след гръмотевична буря овчарите, които пасели стадата си по отсрещните хълмове видели кучетата си да се връщат с окървавени муцуни. Любопитни да узнаят какъв дивеч са сдавили песовете, те проследили дирите им, следвайки капките кръв. След известно криволичене, овчарите стигнали до пустия манастир и по-точно до самата черква, където намерили звяра проснат пред самия олтар. Звярът бил убит от трескавица (гръм), която го ударила по време на неотдавнашната буря. Овчарите разказали за случката на народа, който, за спомен от тогавашната случка нарекъл манастира Трескавец (Както вече цитирахме, манастирът е носел това име още през 1334, преди османското нашествие. Но пък какво е очарованието на такова място без съответната легенда?) Така е известен и до днес. В последствие бил възобновен, но повече не приютил монаси. Дълго време там има само един игумен и слуги миряни.

Из новините на BBC:
Македония е включена в международния проект „Византийски паметници на световното културно наследство”, който се намира под патронажа на ЮНЕСКО.

Проектът предвижда реставрационни дейности да бъдат започнати още тази година в охридския манастир „Света Богородица Перивлепта“ (построена със средства на цар Борис І и единствената оцеляла от общо 7 съборни църкви, построени от владетеля. Днес се оказва, че е …. македонска…) и прилепския манастир „Трескавец“, който датира от 14-от век, а днес е измежду стоте най-застрашени паметници на културата. С помощта и на други чуждестранни фондации Националният център по реставрация и музеят на град Прилеп планират да започнат реставраторска дейност още през тази година.

Използвани източници:
Шапкарев, Кузман. Сборник от български народни умотворения, Т2: приказки и предания
Димитров, Божидар. Българската християнска цивилизация: Фондация Ком, 2007
Габеров, Иван. Православни български манастири: Хеликон, 2004
Бележки и записки семеен архив
Снимки – из македонските блогове в мрежата. Повярвайте, НЕ искате да четете там и да се афектирате от помията, която се излива върху нас, българите.

 

Етикети: , , , ,