RSS

Author Archives: Jaguar

CSI London: хроника

Photobucket

Да постна и аз нещичко, за да успокоя приятели и роднини, че съм жива и здрава въпреки ставащото в Англия през последните 5 дни, защото всички питат „какво става там при вас, какви са тези ужасии?”

Та как изглежда хрониката – миналия четвъртък полицията спира един юнак от крайните квартали, за да го арестува по определени подозрения. Юнакът има патлак, насочва го към ченгетата и следователно те откриват огън. Юнакът се гътва. Семейството му твърди, че това е полицейско насилие и иска обяснение от властите. За целта е организирано мирно шествие в събота привечер, а мирните протестиращи пристигат на талази с мирни намерения като за целта са си подготвили по бутилка коктейл „Молотов” и пазарски колички.

Много скоро адът се отприщва – запалени са магазини, коли, частни жилища, а мирните протестиращи започват да грабят каквото им попадне и да пълнят количките с всякакви стоки, защото скръбта по загубата на един от тях най- добре се потушава, когато си занесеш вкъщи безплатна плазма, нов Ай-фон и чифт маратонки. Полицията е формирала редици, но като цяло просто наблюдава, вследствие на което десетки граждани губят домовете и магазините барабар със стоката. Срещу тях тълпата в анцузи и качулки демонстрира позитивното си отношение си към премиерата на „Възходът на планетата на маймуните” като хвърля камъни и руши зидария, за да увеличи амунициите си. Тези, които се въздържат от мародерстване просто се мотаят наоколо (доста от тях с вкопчени във вратовете им малки дечица), щракат с фотоапарати и телефони и активно пречат на пожарникарите.

Тотнъм осъмва осакатен. Някои медии показват семейството на юнака, което е предоставило негова усмихната снимка с костюм и вратовръзка и тръби на не особено разбираем английски, че невинен 29-годишен баща на 4 деца е станал жертва на произвол, но те не са отговорни за случилото се предната нощ, не знаят кои са тези хора и остро осъждат действията им. Други медии обаче показват снимка на юнака в суетшърт с качулка, показващ с пръсти известен гангстерски знак и интервюират шокираните и съсипани хора, чиито домове са изгорели до основи. В това време стотици младежи, закърмени с гангстерски ценности и страдащи от липса на респект към който и де е авторитет „фейсбукват” и „туитват” през компютри и блакберита и организират срещи на стратегически места.

Неделя вечер. Възходът на планетата на маймуните продължава с пълна скорост. Няколко лондонски квартали се оказват епицентър на протестите на орди от безчинстващи примати, чиито родители хал хабер си нямат къде са чедата им по това време на денонощието. 6 000 полицаи не смогват да покрият разпръснатите полесражения, а ужасените граждани наблюдават на живо по телевизията как в Кройдън 110- годишен паметник (понастоящем магазин за мебели и собственост на едно семейство в продължение на пет поколения) изгаря до основи. Сградата е емблематична за квартала и е оцеляла след войните и немските бомбардировки, но тълпата не си пада по културното наследство, защото когато живееш от помощи или от пласиране на дрога културата не ти е приоритет. Огънят се пренася върху съседните жилищни сгради и още семейства се присъединяват към бездомните от Тотнъм. Пожарната не само не може да смогне, но и трябва да си пробива път с бой, за да започне да потушава пламъците. През тази нощ големите пожари са над 50.

Photobucket

Лондон осъмва осакатен. Хората искат по- твърдо противодействие от полицията и намеса на армията. Премиерът и кметът още отсъстват. Лондонската полиция иска подкрепления, но не от армията, всички отпуски се прекратяват, командировани са части от други градове и полицейското присъствие в Лондон набъбва до 16 000. Хората настояват за водни струи и гумени куршуми, властите казват, че такива екстремни мерки не са на дневен ред. Новинарските канали показват пожари, опустошени магазини и търговски центрове и закачулени мародери вилнеещи по улиците. Стотици лица са прихванати от камерите, извършват се арест след арест и започват бързи производства. Равносметката от първите две нощи е 111 ранени полицаи, множество наранени полицейски кучета, десетки нападнати и ограбени граждани и минувачи и щети, оценявани от застрахователите на повече от сто милиона паунда.

Неарестуваните банди конформистчета обаче продължават да туитят, буукват или каквото още там се прави в социалните мрежи и на следващата вечер така наречените бунтове се разпространяват в Бирмингам, Нотингам, Ливърпул, Лийдс, Бристол и още, и още. Премиерът прекъсва отпуската си и свиква комисията за извънредни положения. Полицията е насърчена да предприеме по- твърди мерки. Следва нова безсънна нощ, този път за жителите на Манчестър. Там обаче полицията вече бие. Картините от всички заразени градове е същата – опожарени коли, опустошени магазини, сгради в пламъци. Тълпата е по улиците с една единствена цел – да граби и да руши. Камерите показват подпийнали лендзещи се пубертетчета, които искрено се забавляват от сътворения от тях хаос и не могат да дадат адекватен отговор на въпроса „Защо?”

Лицата от екрана от първите дни са предимно черни и внезапно заплахата от отприщване на стаените ксенофобия и расизъм става реална. Хората започват да се обединяват, за да защитят собствеността си. В Бирмингам, където младите мъже от мюсюлманската общност са излезли на улицата, за да опазят малките си магазинчета и жилищата си, кола умишлено се врязва в тълпата и трима от тях са прегазени. Турската общност в Лондон бележи 1:0 срещу тълпата, като стотина млади мъже от общността успяват да наритат задниците на група гангстерчета и да ги прогонят от квартала, запазвайки магазините и жилищата си. През деня в пострадалите квартали се събират други тип млади хора – тези с метлите и чувалите за боклук, предлагащи доброволна помощ за разчистване на бившите полесражения.

Photobucket

В четвъртък сутрин, след 5 дни, в които тълпи от примати опустошават всичко, което им се изпречи на пътя, положението като че ли е закрепено. Броят на арестите вече е петцифрен и продължава да расте, съдилищата работят нон- стоп. Става ясно, че сред мародерите има училищен възпитател, студенти, програмист. Болшинството обаче са 20-ина годишни и тийнейджъри. Голям процент са безработни. Сред арестуваните има 11 годишно момиче, 14-годишно момче и друго 11 годишно момче, което се признава за виновно в мародерство и това не му е първата проява. По новините бащата на въпросното изчадие ломоти на неразбираем английски как синът му бил добро дете и не бил агресивен.

Парламентът заседава и премиерът открито признава, че страната има голям проблем с уличните банди. Признава се още, че младите хора от определени прослойки на практика са лишени от възможността да намерят работа или да платят свръхсолените такси за образование (не, че на някой от тях му се е приискало да се образова). Второ и дори трето поколение от определени етнически групи живее на социални помощи, в общински жилища и определено по- добре, отколкото в страните на предците си в Африка, Ямайка или откъдето там са надошли. Това обаче не им пречи да унищожават собствеността на хората, които ги изхранват с данъците си. Коефициентът на интелигентност не е достатъчно висок, за да събере две и две и да заключи, че по този начин и малкия шанс да намерят работа изчезва, защото с досие – работа през крив макарон. А като унищожиш дребния бизнес в собствения си квартал, задочно затваряш и малкото работни места, които той осигурява.

Чудя се какво би станало в България, ако всички чалгаризирани пубертети с промити мозъци и ценностна система, в която мутрата стои на върха на хранителната верига вземат, че излязат на улицата… Може би не бива да се тревожа толкова много, тук не успяха да викнат Чък Норис, но ние все пак си имаме Б.Б. и Ц.Ц…

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 11 август, 2011 in Лично мнение

 

Етикети: , , , ,

За качеството образованието

Illiterate idiot

Статията За грамотността, литературните критици и отношението към книгите в блога на Марфа, както и дискусията по нея ме наведоха на някои разсъждения относно качеството на българското образование като цяло.

Не знам колко от нас се замислят, че сферата на образованието е заложена като основен приоритет на социалната сигурност, а оттам и в стратегията за национална сигурност на всяка една държава. Не, че ние имаме стратегия за национална сигурност… Не е тайна, че през последното десетилетие по отношение образоваността на гражданите си България се срина с десетки места в световните класации. С прости думи – подготовката, качеството и дори самото съществувание на интелектуален потенциал, от който зависи развитието, икономиката и бъдещето управление на страната са заложени на карта. Към това може да се добави и ефектът от поредния тежък удар върху и без това разклатените позиции на културните ценности споделяни от нацията, тъй като образованието винаги е било основен стожер на ценностната система през всички епохи. Отричането от традициите на нашето образование било то с цел да се харесаме на други или вследствие на престъпна некомпетентност може да се сравни с национално предателство.

Нивото на образование е ключов фактор за всяка една област от битието на обществото. Според някои изследователи то е пряко свързано с демографските проблеми на нацията – колкото по-малко образован е човек, толкова по-малко отговорен е за репродуктивното си поведение. По данни от 2001 г. неграмотните у нас са 1.8%, а тези с незавършено начално образование – 5.8%, като по-масово това се наблюдава при жените, отколкото при мъжете. Ниската образованост в страната се дължи на затруднения достъп до образование, което изисква преодоляване на проблемите с бедността, сивата икономика в образованието и ограничаване на детския труд . Електронното издание на в-к „Дневник” цитира ръководителя на екипа, изготвил Национална стратегия за демографско развитие за 2006 – 2020 г. проф. Атанас Атанасов: „Майките, които раждат в България, трябва да са високообразовани, за да предадат това и на децата си. Това е основният път за увеличаване на качеството на човешкия капитал в страната”. От друга страна, качественото обучение изисква модернизиране на материалната база в учебните заведения, повишаване квалификацията на преподавателите, както и преодоляване на застаряването им.

Проблемите пред образованието не са един и два, но преди всичко те са свързани с липсата на стратегия за реформа, която да се извърши така, че идентичността на националната ни култура да остане незасегната. В интервю за в-к „Стандарт” от 05.06.2010 г. просветният министър Сергей Игнатов признава, че положението в образованието е трагично, но за да се излезе от тъжната картина той бил възложил на експерти да подготвят стратегия за образованието в училищата . Стратегията на просветното ведомство предвижда още медиите – печатни и електронни, активно да участват в образователния процес. По- долу накратко са изведени основните проблеми, чието решение е от ключово значение за реанимацията на българското образование.

• Липсата на единна концепция и стратегия, почиваща на тази основа, като се спазят идентичността и традициите на обществото в своята специфика;
• Постоянните, ненавременни и неадекватни „реформи”. След като утвърдената още от 1909 г. форма се запазва за период от почти 40 години, (по- значителни реформи са правени през 1948 г. с приемането на Закон за народната просвета, след което частични през 1959, 1969 и 1979 г. ) От 1989 г. се наблюдава бум на какви ли не програми, концепции и стратегии и оттогава (13 министри) нищо не е започнато и завършено докрай;
• Физически и морално остаряла материална база;
• Адекватност на плановете и учебните програми така, че да съответстват на изискванията на икономиката към подготовката и квалификацията на съответните специалисти и към държавната политика в областта на образованието (за целта е необходимо наличието на такава);
• Ниско качество и (липса на) технология на обучението, от които до голяма степен зависи мотивацията. Тук се включва и непосредствената комуникация между ученик/ студент и учител/ преподавател;
• Създаване на условия за научно- изследователска дейност;
• Уреждане на нормативната база по начин, който не допуска неясноти в тълкуванието на всички въпроси, свързани с образованието;
• Осигуряване на т. нар мобилност на студенти и преподаватели чрез по- тясно сътрудничество с учебни заведения от страни- членки на ЕС или други. От този проблем произлиза пряко проблемът с кредитирането на обучаващите се;
• Брой на висшите училища. При 7 милионното население на Република България към момента висшите училища са 40, колежите – 48, допълнително частни университети – 5 и частни колежи – 6. В същото време занаятчийските училища (техникумите) са в упадък за сметка нарастване броя на профилирани гимназии. За справка – в 8-милионна Австрия има 22 университета, като това се счита за прекалено много и в момента е в процес на преразглеждане.

За съжаление ролята на медиите в атаката срещу българското образование е една от решаващите и не може да се определи другояче, освен като деструктивна. Това се отнася както до подриването на устоите на изконни морални ценности и подмяната им със заети, при това не непременно стойностни такива, така и по отношение на българския език – друг основен приоритет на националната сигурност.

Адаптивността на масовата култура спестява на потребителите времето и енергията да възпитават у себе си определен подход към получаване на знания. Масовата култура няма претенции и специални изисквания към своята аудитория, не предполага търсене на отговори или четене „между редовете”, тя е рецептурник с готови формули. Липсват втори план и перспектива, философски търсения, интерпретации, светлосенки, дълбочина. Масовата култура е предназначена за консуматори, не за търсачи. Възпитанието на масови консуматори върви ръка за ръка с последствията – социално неангажирани потребители с ограничена обща култура, непознаващи корените и наследството си.

Образованието би следвало да дава познания върху възгледите за света, които управляват възприятията ни, способност за критично мислене и задълбочено анализиране. Това е единственият предпазен механизъм на индивида срещу влиянието на все по- нахалните медии. Ситуацията обаче е точно обратната – медиите имат далеч по- голямо влияние от образованието, свидетели сме на тотална липса на хигиена – езикова и тематична и издигането в култ на див примитивизъм, нямащ нищо общо с категорията „ценности”.

Открай време най- важният инструмент на човека, който го прави член на една общност е езикът. Литературните езици са силно диференцирани инструменти за комуникация. Ето, че медиите подемат поход от всички страни срещу този инструмент. На дневен ред е опростяването, маргинализацията и безогледното вкарване в езика на чуждици (естествено, от английски). Изкривяването на словореда, емблематично за някои издания постепенно се превърна в норма. Подема се кампания за премахването на пълния член. Институционализират се отявлени вулгаризми, в огромната си част от ефира се изливат смесица от жаргон и американизми, разбираеми единствено за сценаристите и дребни субкултурни групички. Българският език отдавна не е този на дедите ни, а най- малкото пък е свещен. И ако той е сред основните приоритети на националната сигурност, значи такава просто няма.

Прекомерното изтъкване на компютърните умения и ролята на Интернет също играят роля в подриването авторитета на образованието. Нараства броят на гротескни случаи- от началното училище до университетите. Ученици, които не умеят да смятат и пишат, защото разчитат това да свърши машината, на практика излизат от средния курс неграмотни. Във висшите училища пък все повече студенти смятат, че копираните от Интернет статии за курсови и дипломни работи са им напълно достатъчни. Информация извън електронните бази данни се счита за „остаряла” и трудна за набавяне. На практика сърфирането из мрежата е обикаляне в дадено пространство без да се задават въпроси, без да се градят и съпоставят хипотези и следователно без да се прилага каквото и да е критично мислене. Поощряването на разбиране за такова придобиване на информация като разбиране за „знание” е не просто погрешно, то е „още един пирон в ковчега” на образованието.

В историята общества без стабилна духовна и културна основа не могат да просъществуват дълго. Властта в никакъв случай не е достатъчен фактор. Същото се отнася и до всички имперски претенции. За разлика от тях религиите като общности от ценности оцеляват през вековете. Ето защо е важно държавите да съхранят своята културна идентичност. В своя труд „Глобалната стрижба на овце” австриецът проф. д-р Хайнрих Волмайер посочва, че пътят на Европа към съхранение на културните ценности преминава през преоткриване на нейните гръцки, латински, еврейски и арабски корени, дообогатени от взаимното им проникване с християнството. Като най-влиятелни духовни процеси, произлезли от тези корени той посочва свързването на гръцката философия с християнските ценности; схващането на Августин от Хипон за държавата и религията, което скъсва с дотогавашното инструментализиране на църквата от страна на държавата и правото на мир и справедливост като съществено условие за обезпечаване на мира; рецепцията на римското право, римското организационно изкуство и латинската езикова логика; германският възглед за общността, придружен от децентрализирани организационни структури; приемането на математиката и занаятчийското изкуство от арабите; преоткриването от Ренесанса на античните корени и Просвещението.

За България и българската нация фундаментът би изглеждал по- различно: православие и богомилство, азбука и език, културно- историческото наследство на няколко Българии и т.н., но при всички случаи принципът е ясен – съхраняване на традиционната ни идентичност чрез адекватно образование.

 

Етикети: , , ,

free counters
Free counters

 
Вашият коментар

Posted by на 1 август, 2011 in Лично мнение

 

Митът за мутрите – ключов елемент от митологията на българската съвременност

Една курсова задача, инспирирана от отвращението на автора към преекспонирането на определени лица в медийното пространство. Авторът няма претенциите да открива топлата вода, просто изследва механизма на съответния политически мит.

Както терористичните организации, така и „силовите групировки” или мафиотски структури и техните лидери са обект на множество политически митове. Причините за това вероятно се коренят в самата природа на подобни организации – за повечето хора нелегалният им характер е интригуващ и привлекателен, а елементът на тайнственост създава впечатление за много по-голямо могъщество, отколкото съответната групировка има в действителност[1]. Зрелищната страна от действията на тези формации също има дял в създаването на митове, обвиващи главните действащи лица. Никак не е за подценяване и ролята на медиите при отразяването на събитията. Митологизираното на мафиотските босове има най-малко две основни функции – едната касае членовете и потенциалните членове на техните организации, а другата – техните мишени и обществеността като цяло. В първия случай присъствието на харизматичен лидер, надарен с почти свръхчовешки качества засилва единството в групата, а то е ключов елемент за оцеляване на всяка нелегална организация. То е и фактор, улесняващ вербуването на нови членове. Във втория случай подчертаването на „недосегаемостта” на боса обслужва директно целите на всички подобни организации – да всява респект и страх сред населението[2].

Митът за мутрите (ММ) е ключов елемент от митологията на съвременността и типичен пример на преплитане на реалност и измислица в условията на информационно затъмнение по време на криза или, както гласи народната поговорка, за „ловене на риба в мътни води”. Както всеки политически мит и ММ се създава се по време на екстремална за живота на обществото ситуация, в случая ранните години на прехода. Става дума за мит, „обясняващ” спонтанното възникване на силовите групировки в средите на „осиротели” спортисти, оставени на улицата след краха на социалистическия строй и взели нещата в свои ръце. В хода си историята еволюира до „всемогъщество” на мутрите, дългата ръка на мафията, предполагаемото безсилие на държавата и службите. Вероятно основните мотиви за създаване на подобен мит са класическите – борба за власт, легитимиране на властта, осъществяване на политическа господство. В наши дни обаче този мит почти е изял създателите си. Реален ефект и силен мотив от една евентуална стратегия при създаването на ММ е отместването на фокуса на обществения интерес от процесите на преразпределението и присвояването на държавните ресурси и активи от определена политическа прослойка, пряко свързана с бившите управляващи по времето на социализма. Първоначалната идея за раждането на ММ не е ясна, възможно е просто с цел замитане на следите, но ефектите са очевидни – дестабилизация на държавата, насаждане на масовата нагласа, че „в България нищо не може да се промени”, че „с честен труд не се забогатява”, „мафията е навсякъде” и оттам съответно примиренчески и пораженски настроения сред широките маси, убиване на предприемаческия дух и в резултат –  успешен подход в стратегията да се държат масите в подчинение.

ММ е неразделна част от тотално митовата ситуация след 10.10.1989 г. Формиран едновременно от политическите среди и широките маси, ММ е неразделна част от този за прехода като цяло. Стереотипът с характерните ритуали и символика, собствени кодове и жаргон, собствен цикъл от вицове и дори с жанр литература вече е утвърден. Принудително формиран тип мит, но като парадокс – възникнал двупосочно – и от горе, и отдолу.  По тази причина ММ е и толкова успешен и устойчив– създава се едновременно спонтанно и принудително и намира подходяща среда. Днес ММ представлява сложно- съставна конструкция, става дума за цикъл с множество разклонения от истории и легенди, както тиражирани от определени медии, така и разпространени в ъндърграунд фолклора.  Някои елементи на ММ:

–          Създава се от различни прослойки, но с еднаква интерпретация. Съществуват недосегаеми фигури, които стоят над морала и над закона. Някак си тези фигури са се появили от нищото и са се издигнали сами. Те гребат с пълни шепи от каймака на живота и макар че, както се изрази една журналистка, живеят бързо, правят това по грандиозен начин.

–          В качеството си на интелектуална конструкция ММ е система от достоверни (в огромната си част) и недостоверни елементи. Свързващата логика може да се обоснове както рационално, така и ирационално. Митовата конструкция очевидно е създадена не само с цел отвличане на вниманието, но и с цел дестабилизация на естествения процес на създаване на „средна” класа в условията на пазарна икономика.

–          ММ покрива основната характеристика на всеки мит – илюзорно отражение на социална и политическа действителност в масовото съзнание. Разбирането, че системата е проядена от шуробаджанащина и че липсват ясни правила (т.е. такива и да има, те не важат в еднаква степен за всички), е заместено от безличното обяснение, че „мафията” стои в дъното на всичко и следователно не съществуват контра- механизми за справяне със ситуацията. В резултат, особено в ранните години се наблюдава и масова психоза – осмелилите се да създадат собствен бизнес рано или късно са посетени от мутрите, които си искат рекета. Това не само се потвърждава от действителността, но следват и много по-сериозни сътресения, като масовия фалит на банки, при който стотици хиляди загубиха спестяванията си. Възмездието така и не застига домораслите „банкери” и „фараони”. В по-късно време много от групировките излизат на светло, легализират част от бизнеса си и кодът се променя от „мутра” на „добре облечен бизнесмен”, но устойчивостта на мита е забележителна, защото и в този аспект се покрива с реалността – последните също са недосегаеми.

–          Митът за „другия” като част от ММ. Доста изкривена интерпретация на разбирането за свой и чужд, но парадоксално, правени са опити да се оправдае подобна версия. Все пак, това са „наши момчета”. Най-наглото разпространявано обяснение, тиражирано в пресата: добре, че нашенските мутри „овладели” навреме Черноморските курорти, защото така пресекли апетитите на руската, украинската и чеченската мафии, които едва ли не били на крачка от това да сложат ръка на тях. На масите се вменява, че са случили на по-малкото зло.

–          Визуалните елементи от мита могат да се видят от всеки обикновен гражданин на всяка улица във всеки по-голям град на страната. Класическият портрет на „бореца”, мутра с дебел врат и кожено яке в стил 90-те или с костюм и очила от по-ново време, която (мутрата) приятелски беседва с министър на вътрешните работи, министър-председател или президент. Или както пише в един анализ за Дойче веле Т. Господинов: „Излъчвали сме този образ твърде дълго, но едва сега той минава своята точка на невъзвратимост. Проблемът с образите е донякъде като с мъртвите звезди. Дори след десет години да няма помен в България от днешните мутри и политици, твърде наивна версия, разбира се, то техният образ ще продължи да излъчва.”[3]

–          Харизматичните личности – мафиотските босове. Свидетелство за устойчивостта на мита са множеството книги и публикации, а също така упоритото налагане от страна на пресата. Определени субкултури дори приемат началото на „летоброенето” си от този мит.

Героите, както и във всеки друг мит умират, но в този случай не непременно красиво. Все пак вероятно в очите на нация, участвала в пет войни през последните 110 години е героично да се умре от картечен откос или взривно устройство, да не забравяме и връзката, която 2-3 поколения (работоспособната част от населението) асоциативно правят с тиражираните от предишния режим митове за партизани- антифашисти, чиито живот завършват героично с разстрел. В крайна сметка някои босове като Васил Илиев например биват канонизирани и днес в ъндърграунд средите се носят легенди за щедростта, справедливостта и благородството му. Така митът се сдобива и със свои собствени светци.

–          Отражение върху общественото мнение и нагласи – ММ еволюира, при това в широк спектър в зависимост от манталитета на съответната прослойка. Най-бедните и най-необразованите започнаха с възхищение и подражание. Интелигенцията реагира с безразличие, страх, впоследствие бягство – от страната или от действителността по принцип. 15 години след появата на съответните групировки и съпътстващите ги митове и градски легенди все още има благоприятна среда, в която митологичният цикъл се развива. В допълнение – пресата го подхранва с непрекъснати публикации, като прави всичко по силите се да разширява диаспората. Пример – известен жълт седмичник с огромен тираж посвещава 70% от страниците си на  „знакови фигури от подземния свят” (впрочем още един от кодовете).

На едно по-различно ниво пък, в съвременния фолклор, съществува цял цикъл от вицове за мутри и мутреси.

Поддръжка митът получава и от властимащите. Трудно е да се повярва, че държавата няма ресурси да се пребори с групировките, по-вероятно е да няма политическа воля за това. Ежедневно от страниците на пресата или от малкия екран висши държавни служители вменяват на широките маси колко добре организирани и оборудвани са престъпниците и колко трудна е борбата с тях. Ефектът сам по себе си може да бъде обект на отделна работа, далеч надхвърляща рамките на есето. Потърпевши са всички, но най-податливи са, естествено подрастващите, които възприемат като идеал и подражават на измислените герои. Класически ценности като трудолюбие и почтеност например отстъпват на заден план като непечеливша стратегия за успех, изместени от болните амбиции на това, което доби популярност под клишето „див капитализъм”. Чалгата, наложена от новоизлюпените „бизнесмени” във всичките й аспекти и най-вече като начин на живот отдавна е изместила интереса към стойностна музика, кино, театър и литература, която от своя страна намира заместител в долнокачествени романчета писани от и за мутри. В допълнение, ефирът и пресата нон-стоп захранват потребителите си с новини за псевдоелита, изграден от същите тези хора. Разбирането, че правилата не важат за всички подронва авторитета на институциите и държавата и възпитава конформизъм.

В заключение – все още никой не е оценил пълния ефект на ММ върху обществото, въпреки, че той ежедневно се манифестира крещящо. Това, което митът не обяснява и няма да обясни е как се появиха групировките и кой финансира стартирането на нелегалния им бизнес. В крайна сметка това е и целта – да се предложи интерпретация, различна от истината. Една много вероятна цел на съществуването и окуражаването на ММ е деморализация на обществото и възпитанието на индивиди с определена, лесно манипулируема ценностна система. Фактите недвусмислено говорят, че тези, които не желаят да се примирят със статуквото просто търсят изява вън от страната. Благоприятната почва, върху която ММ продължава да се развива е липсата на изградено гражданско общество, което да формулира и зададе гласно правилните въпроси и най-вече, което има механизъм за противодействие на явленията, които го застрашават и целостта, и ценностната му система, общество, което отказва да бъде превърнато в маса, за чието душевно равновесие са необходими само хляб и кървави зрелища.


[1] Damnjanovic, I. Political myths about terrorist leaders, http://www.allacademic.com//meta/p_mla_apa_research_citation/0/7/1/1/4/pages71149/p71149-12.php

[2] Ibid

[3] http://www.dw-world.de/dw/article/0,,3718291,00.html

 
има 1 коментар

Posted by на 17 февруари, 2010 in История, Лично мнение

 

Етикети: , ,

Колко слепци са нужни, за да се види истината

miscellaneous

„ …Но обяснението си е обяснение, а историята – история. И тя следвала своя начертан от закономерностите път. Източна България (както вече беше показано, поради византийско коварство) се предала. Тогава Самуил и неговите братя продължили държавосъществуването в Охрид, но за този си грях и до днес се въртят в гробовете си и се чудят какво да правят. Историците от Скопие с основание обвиниха Самуила, че е идейно неподкован и като такъв не знаел своята народност, затова се наричал българин. И действително, неосъзнат национално и объркан идейно, този серсемин не знаел какво иска – да се нарича български цар, когато му предлагат славното македонско царство, трона на Александър Велики и антично достолепие.
Но по това време не само Самуил бил несъзнателен. Още по-необразован бил византийският император Василий. Ето как една нова хроника, открита напоследък в един скопски манастир, изобличава неговата заблуда: „Един ден Василий тръгнал срещу Самуила, великиот цар Македонски, и случайно го надвил. Заловил 14 хиляди македонски и им извадил, мерзавецът очите. Тогава бил наречен Василий Македоноубиец.”
След този документ споровете стават напълно безпредметни.
Българите много се уплашили от случилото се. След като разбрали, че дори великите македонски царе не могат да обуздаят византийското коварство, сключили договор с Цариград за двувековно робство…”

Н. Веранов, „Краткосмешна история на България”

Там, където се навдига презрението, хуморът се превръща в сарказъм, по същия начин духовността, преминала през ситото на гнева става сатира. Ако е вярно, че историята се пише от победителите, то какво е победата на съвременна „Македония”? Това е толкова абсурдно, колкото евентуални претенции от страна на италианското правителство към юриспруденцията на Южна Англия. В крайна сметка, провинция Британия е било под върховенството на Рим в продължение на 400 години. Персия и Индия са били под контрола на Александър Македонски за по-малко от десетилетие. Връщаме се към абсурдния виц „Луно, Луно, земльо македонска, пак ли ке те делиме?”.

Българо- македонските отношения винаги са напомняли историята, в която две жени претендирали за майчинство на едно дете, а цар Соломон трябвало да отсъди коя от тях е права. Мъдрецът им заложил капан. Отсъдил, че казусът е сложен и че в името на справедливостта детето трябва да бъде разсечено, а всяка от жените да вземе по една половинка. Натрапницата се съгласила, но истинската майка се разплакала: „Умолявам ви, дайте го на нея, само не го наранявайте”.

Българският народ е толерантен, адаптивен и може би твърде сговорчив. Вероятно причината е в безбройните управления, с които е трябвало да се примирява, както правим това и до днес. За съжаление (или за щастие), тази национална черта е останала в хинтерланда. Центробежните сили обаче сполучливо са я изтрили от етносите, технически български, останали извън Обетованата за бежанците от 1912 г. земя. Иронията понякога е неуместна, защото това, което България е за Балканския полуостров може да се сравни с ролята на Германия за Европа или с Русия за света. Вътрешността, хинтерландът винаги се стреми към разширение, периферията от своя страна се опитва да потиска своята вътрешност. Балансът се превръща в средство за постигане на цел, по-незначителна от предишната.

Друг любопитен пример представлява бившата британска империя. В основата си островът е бил периферия и с безкрайните си опити за потискане на вътрешността стигаме да абсурда, че империята отново е завладяна от собствените си колонии. Една кратка разходка в Лондон би показала някои любопитни ситуации. Нека го илюстрираме с пример. По време на обедната почивка лондончанин пита случаен минувач колко е часа. Другият му отговаря с въпрос: „О, и вие ли сте англичанин?” Същият въпрос, но по-плахо зададен бихте могли да чуете и в Охрид или Скопие: „И вие ли сте българин?”

Без значение е кой носи вината за сегашната ситуация – Йосип Брос Тито, Георги Димитров, Сталин, Великите сили или Вселената като цяло. Това води единствено до парадоксите на „защо” и „как”. „Защо” ни води в лабиринта на причинно-следствените връзки, а „как” в най-добрия стил на номинализма напомня за Пиер Абелар и неговото „Човек трябва да знае, че водата е студена, а огънят горещ, останалото е ерес”.

Интуицията подсказва, че е много по-благоразумно да погледнем какво стои пред нас в бъдещето, да поправим каквото можем, да стигнем където трябва. Би било крайно да се приеме, че „Македонски въпрос” не съществува. Също толкова крайно е този въпрос да присъства като авансцена. Вероятно най-добрата стратегия е хората да бъдат оставени сами на себе си, тъй като дори и сега ние говорим един и същи език, ядем еднаква храна и с еднакво удоволствие се отправяме към близката механа, кръчма, кафана или както щете ги наречете. Когато седнем на една маса, ни вълнуват едни и същи неща и говорим като равни с равни. Ако някой все пак реши да политизира етнос или вяра, добрият отговор е: „Убий простака с мълчание”.

Мълчанието е отговор на всичко и на нищо, но един абортирал интелект е само нищо и заслужава подобно отношение. Всъщност дали Самуил е бил български или македонски цар е без особено значение. По исторически данни Трансилвания е била част от българската държава в продължение на 300 години, но това едва ли е повод Влад Цепеш да се счита за национален герой на България. В същия смисъл Самуил не може да се нарече пряк потомък на Александър Велики. Завистта на провинцията към метрополията търси всякакви изразни начини, а когато липсват аргументи, прекроява се историята.

Не би трябвало да забравяме и още нещо в чисто синхронен план – България бе приета за член на Европейския Съюз, а Македония не е. Най-вероятно европейските историци, които бледнеят в светлината на македонските умове, не са дооценили факта, че Македония разполага с културно-историческо наследство, далеч надхвърлящо въображението на българите. Трябва да им се прости. Те не са македонци. В този смисъл въпросът защо македонските граждани се натискат за български паспорти граничи с ирационалното.

Историческата лингвистика ни предлага любопитния термин „балканизация”. С чисто физически термини явлението може да се обясни като социална форма на ентропия – разпадането на обособени етноси в по-малки общности, общностите в групи, групите – в индивиди. Процесът е естествен, тъй като всяка по-сложно форма било на биологично, социално или културно ниво се стреми към възможно най-ниското съпротивление. Колкото по-ниска е една форма, толкова по-стабилна е тя. Единственото, което може да се противопостави на този процес на фрагментация е обединението на силите срещу изолацията. Надеждата покълва от това, че може би македонските историци ще приемат факта, че не са един атом в изолирана вселена, а са част от сложния комплекс на силите, които се стремят към възход. Един човек, поставен в пълна изолация неминуемо деградира за две или три години, едно семейство се разпада за десетилетия, един народ, поставен извън досега на другите би издържал с векове, но краят неизменно е един и същ. Любопитен е примера с първото норвежко поселение по бреговете на Гренландия. Тази колония е съществувала в продължение на 200 – 300 години, но след безкрайните северни войни все по-рядко и по-рядко акостирали кораби край зелените брегове. Петдесет години след отплаването на последния кораб край бреговете на Гренладия спрял случаен исландски кораб. Моряците открили запазени селища с техните улици, къщи и църкви, пред прага на една от които намерили трупа на възрастен мъж. Това бил пасторът, отслужил последната литургия в последния град. Разбира се, в конкретния случай това не би се случило в Македония. Те все пак са заобиколени от жизнени народи. Поуката обаче остава. Ако не могат да са като нас, нека ни следват, да ни водят, ако са по-добри.

София,
03.03.2009 г.

 

Freak Idol

bottle-opener

Новото издание на Мюзик Айдъл започна с гръм и трясък, скандали, намален състав на журито и парад от откачалки с мераци да стават звезди. И тази година алкохолизираните мозъци на отворковците Иван и Андрей са заложили в концепцията на предаването снимки и монтажи на всякакъв вид музикални инвалиди, кукувици, психично болни и други болни – например вълци с болни гърла. Сякаш не ни стигаше идиотията „Кен Лий” от миналия сезон, клозетния хумор на водещите, мъките на избраниците да пеят неподходящи за тях парчета и изнудването за SMS-и извън регламента за щяло и нещяло.

За трети пореден път в журито се кипри представител на кичовската субкултура, наречена „чалга”. Това, на което вече станахме свидетели надхвърля в пъти участието на леля Гло и Осил Буркан, които от време на време все пак показваха компетентност. Реакциите срещу журирането на лицето Мария-Нямам-си-Фамилия са толкова бурни, че Айвън реши да основе хейтърски клуб, за да не се разпръсват многобройните саркастични забележки на 99% от потребителите във форума на МА. Народът просто е единодушен в безпрекословната си любов към „звездата” на Митьо Пайнера, а и тя непрекъснато дава заявки за златен скункс (или златна патка, все тая).

И докато в предишни сезони се радвахме на присъствието на председатели на журито като Йорданка Христова и покойния Вили Казасян, то в № 3 няма фигура, която да респектира и озаптява останалите. Изглежда Дони е единственият, който оценява що годе компетентно таланта на кандидатите. От Фънки чуваме поредните гаври, които дори не звучат остроумно, а са си просто дебелашки обиди. А от Мара Отварачката?
„Не можеш на 18 години с такава визия… Трябва да си провокативна за мъжете…”
„Ами… ако беше с черна коса и друго червило…”
„От мен имаш „да”, ама тази рокля да я изхвърлиш.”
Мара Отварачката, чудо на пластичната хирургия, накипрена с кичозни тоалетчета от типа „Червен фенер – Амстердам” ще възпитава момичетата в стил и поведение и ще оценява гласовите им данни по това в какви дрешки се явяват на кастинг. Така е то… Когато липсва акъл, по дрехите посрещат и по дрехите изпращат.

Естествено, следва продължение

 
2 Коментари

Posted by на 5 март, 2009 in Лично мнение

 

Искам, мале, редактор на новини да стана!

Photobucket

Преди време писах как умира любимия ми тракер с торенти. Е, не умря, само се смениха собствениците, защото на момчетата им писнало да ги привикват в разни отдели и да ги третират като престъпници. Писнало им да ги тормозят и тях, и приятелите им и го продали. Сега върви отново, а за да си върнат потребителите, новите собственици обещаха да увеличат сийд – бонусите десетократно. Хубаво, ама… там вече не е същото. Не говоря за торенти, които само ми пълнят харда, а рейтинга им не е помръднал. Не говоря и за това, че по грубите ми изчисления май десетократното увеличение е било валидно само за ден – два. Не става дума и за бедния каталог с незнайно колко повторения на един и същ торент или за мъртвите такива, които никой не сийдва и които няма кой да се спретне да поизчисти. От 3 дни имам акаунт в Замунда и с 4 филма направих рейтинг, който в P2Pbg изисква цяла година.

Е, не е това дразнещото.
Това, което преля чашата е днешният пост в колонката с новини, където вместо само да помести съответната новина, така нареченият „редактор” си е позволил и да коментира с главни букви и тролска безпардонност.

Това е новината:

Между 40 и 50% от бременните жени у нас пушат по време на бременността си. Това съобщи д-р Маша Гаврилова, началник на отдел „Опазване на общественото здраве“ към Министерство на здравеопазването. За определяне на точния брой бременни българки– пушачки, здравното министерство ще финансира изготвянето на проучване до края на годината, съобщи БНР. Като част от мерките за ограничаване на тютюнопушенето сред майките ще бъде безплатно разпространен документален филм под надслов „Пушенето забранено“. Той ще разказва за рисковете при новороденото, когато майката пуши. Според Маша Гаврилова жените не са достатъчно информирани за различните увреждания на здравето си и това на бебето им вследствие на употребата на цигари.

А това е коментарът, главните букви са с червено:

б.р. Питам аз, Маша, ти сериозно ли мислиш, че е от незнаене? КОЛКО ПРОСТА ТРЯБВА ДА СИ, ЗА ДА НЕ ЗНАЕШ, ЧЕ КАТО ПУШИШ ДОКАТО СИ БРЕМЕННА СКАПВАШ ЗДРАВЕТО НА СОБСТВЕНОТО СИ ДЕТЕ?????? А ЗА ТОВА ОПРАВДАНИЕ НЯМА !!!

Ами… не ми се четат тролщини в колоните с новини, и без това ги има под път и над път във форуми и блогове. Не, че човекът, написал това не е прав или няма право на мнение, просто в колоната с новини не му е мястото. Да му се не види, имате си форум с 10 000 теми и темички, защо трябва да крещиш с болящо-очи червени главни букви и препинателни знаци? И на кого крещиш точно? На началника на отдела, откъдето е излязла новината, на собствената си жена, която пуши или на горките потребители, на които крясъците ти им вадят очите с влизането в тракера? Професионализъм, братче, това е…

 
2 Коментари

Posted by на 22 януари, 2009 in Лично мнение

 

Етикети: , , , ,