RSS

Monthly Archives: август 2011

CSI London: хроника

Photobucket

Да постна и аз нещичко, за да успокоя приятели и роднини, че съм жива и здрава въпреки ставащото в Англия през последните 5 дни, защото всички питат „какво става там при вас, какви са тези ужасии?”

Та как изглежда хрониката – миналия четвъртък полицията спира един юнак от крайните квартали, за да го арестува по определени подозрения. Юнакът има патлак, насочва го към ченгетата и следователно те откриват огън. Юнакът се гътва. Семейството му твърди, че това е полицейско насилие и иска обяснение от властите. За целта е организирано мирно шествие в събота привечер, а мирните протестиращи пристигат на талази с мирни намерения като за целта са си подготвили по бутилка коктейл „Молотов” и пазарски колички.

Много скоро адът се отприщва – запалени са магазини, коли, частни жилища, а мирните протестиращи започват да грабят каквото им попадне и да пълнят количките с всякакви стоки, защото скръбта по загубата на един от тях най- добре се потушава, когато си занесеш вкъщи безплатна плазма, нов Ай-фон и чифт маратонки. Полицията е формирала редици, но като цяло просто наблюдава, вследствие на което десетки граждани губят домовете и магазините барабар със стоката. Срещу тях тълпата в анцузи и качулки демонстрира позитивното си отношение си към премиерата на „Възходът на планетата на маймуните” като хвърля камъни и руши зидария, за да увеличи амунициите си. Тези, които се въздържат от мародерстване просто се мотаят наоколо (доста от тях с вкопчени във вратовете им малки дечица), щракат с фотоапарати и телефони и активно пречат на пожарникарите.

Тотнъм осъмва осакатен. Някои медии показват семейството на юнака, което е предоставило негова усмихната снимка с костюм и вратовръзка и тръби на не особено разбираем английски, че невинен 29-годишен баща на 4 деца е станал жертва на произвол, но те не са отговорни за случилото се предната нощ, не знаят кои са тези хора и остро осъждат действията им. Други медии обаче показват снимка на юнака в суетшърт с качулка, показващ с пръсти известен гангстерски знак и интервюират шокираните и съсипани хора, чиито домове са изгорели до основи. В това време стотици младежи, закърмени с гангстерски ценности и страдащи от липса на респект към който и де е авторитет „фейсбукват” и „туитват” през компютри и блакберита и организират срещи на стратегически места.

Неделя вечер. Възходът на планетата на маймуните продължава с пълна скорост. Няколко лондонски квартали се оказват епицентър на протестите на орди от безчинстващи примати, чиито родители хал хабер си нямат къде са чедата им по това време на денонощието. 6 000 полицаи не смогват да покрият разпръснатите полесражения, а ужасените граждани наблюдават на живо по телевизията как в Кройдън 110- годишен паметник (понастоящем магазин за мебели и собственост на едно семейство в продължение на пет поколения) изгаря до основи. Сградата е емблематична за квартала и е оцеляла след войните и немските бомбардировки, но тълпата не си пада по културното наследство, защото когато живееш от помощи или от пласиране на дрога културата не ти е приоритет. Огънят се пренася върху съседните жилищни сгради и още семейства се присъединяват към бездомните от Тотнъм. Пожарната не само не може да смогне, но и трябва да си пробива път с бой, за да започне да потушава пламъците. През тази нощ големите пожари са над 50.

Photobucket

Лондон осъмва осакатен. Хората искат по- твърдо противодействие от полицията и намеса на армията. Премиерът и кметът още отсъстват. Лондонската полиция иска подкрепления, но не от армията, всички отпуски се прекратяват, командировани са части от други градове и полицейското присъствие в Лондон набъбва до 16 000. Хората настояват за водни струи и гумени куршуми, властите казват, че такива екстремни мерки не са на дневен ред. Новинарските канали показват пожари, опустошени магазини и търговски центрове и закачулени мародери вилнеещи по улиците. Стотици лица са прихванати от камерите, извършват се арест след арест и започват бързи производства. Равносметката от първите две нощи е 111 ранени полицаи, множество наранени полицейски кучета, десетки нападнати и ограбени граждани и минувачи и щети, оценявани от застрахователите на повече от сто милиона паунда.

Неарестуваните банди конформистчета обаче продължават да туитят, буукват или каквото още там се прави в социалните мрежи и на следващата вечер така наречените бунтове се разпространяват в Бирмингам, Нотингам, Ливърпул, Лийдс, Бристол и още, и още. Премиерът прекъсва отпуската си и свиква комисията за извънредни положения. Полицията е насърчена да предприеме по- твърди мерки. Следва нова безсънна нощ, този път за жителите на Манчестър. Там обаче полицията вече бие. Картините от всички заразени градове е същата – опожарени коли, опустошени магазини, сгради в пламъци. Тълпата е по улиците с една единствена цел – да граби и да руши. Камерите показват подпийнали лендзещи се пубертетчета, които искрено се забавляват от сътворения от тях хаос и не могат да дадат адекватен отговор на въпроса „Защо?”

Лицата от екрана от първите дни са предимно черни и внезапно заплахата от отприщване на стаените ксенофобия и расизъм става реална. Хората започват да се обединяват, за да защитят собствеността си. В Бирмингам, където младите мъже от мюсюлманската общност са излезли на улицата, за да опазят малките си магазинчета и жилищата си, кола умишлено се врязва в тълпата и трима от тях са прегазени. Турската общност в Лондон бележи 1:0 срещу тълпата, като стотина млади мъже от общността успяват да наритат задниците на група гангстерчета и да ги прогонят от квартала, запазвайки магазините и жилищата си. През деня в пострадалите квартали се събират други тип млади хора – тези с метлите и чувалите за боклук, предлагащи доброволна помощ за разчистване на бившите полесражения.

Photobucket

В четвъртък сутрин, след 5 дни, в които тълпи от примати опустошават всичко, което им се изпречи на пътя, положението като че ли е закрепено. Броят на арестите вече е петцифрен и продължава да расте, съдилищата работят нон- стоп. Става ясно, че сред мародерите има училищен възпитател, студенти, програмист. Болшинството обаче са 20-ина годишни и тийнейджъри. Голям процент са безработни. Сред арестуваните има 11 годишно момиче, 14-годишно момче и друго 11 годишно момче, което се признава за виновно в мародерство и това не му е първата проява. По новините бащата на въпросното изчадие ломоти на неразбираем английски как синът му бил добро дете и не бил агресивен.

Парламентът заседава и премиерът открито признава, че страната има голям проблем с уличните банди. Признава се още, че младите хора от определени прослойки на практика са лишени от възможността да намерят работа или да платят свръхсолените такси за образование (не, че на някой от тях му се е приискало да се образова). Второ и дори трето поколение от определени етнически групи живее на социални помощи, в общински жилища и определено по- добре, отколкото в страните на предците си в Африка, Ямайка или откъдето там са надошли. Това обаче не им пречи да унищожават собствеността на хората, които ги изхранват с данъците си. Коефициентът на интелигентност не е достатъчно висок, за да събере две и две и да заключи, че по този начин и малкия шанс да намерят работа изчезва, защото с досие – работа през крив макарон. А като унищожиш дребния бизнес в собствения си квартал, задочно затваряш и малкото работни места, които той осигурява.

Чудя се какво би станало в България, ако всички чалгаризирани пубертети с промити мозъци и ценностна система, в която мутрата стои на върха на хранителната верига вземат, че излязат на улицата… Може би не бива да се тревожа толкова много, тук не успяха да викнат Чък Норис, но ние все пак си имаме Б.Б. и Ц.Ц…

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 11 август, 2011 in Лично мнение

 

Етикети: , , , ,

За качеството образованието

Illiterate idiot

Статията За грамотността, литературните критици и отношението към книгите в блога на Марфа, както и дискусията по нея ме наведоха на някои разсъждения относно качеството на българското образование като цяло.

Не знам колко от нас се замислят, че сферата на образованието е заложена като основен приоритет на социалната сигурност, а оттам и в стратегията за национална сигурност на всяка една държава. Не, че ние имаме стратегия за национална сигурност… Не е тайна, че през последното десетилетие по отношение образоваността на гражданите си България се срина с десетки места в световните класации. С прости думи – подготовката, качеството и дори самото съществувание на интелектуален потенциал, от който зависи развитието, икономиката и бъдещето управление на страната са заложени на карта. Към това може да се добави и ефектът от поредния тежък удар върху и без това разклатените позиции на културните ценности споделяни от нацията, тъй като образованието винаги е било основен стожер на ценностната система през всички епохи. Отричането от традициите на нашето образование било то с цел да се харесаме на други или вследствие на престъпна некомпетентност може да се сравни с национално предателство.

Нивото на образование е ключов фактор за всяка една област от битието на обществото. Според някои изследователи то е пряко свързано с демографските проблеми на нацията – колкото по-малко образован е човек, толкова по-малко отговорен е за репродуктивното си поведение. По данни от 2001 г. неграмотните у нас са 1.8%, а тези с незавършено начално образование – 5.8%, като по-масово това се наблюдава при жените, отколкото при мъжете. Ниската образованост в страната се дължи на затруднения достъп до образование, което изисква преодоляване на проблемите с бедността, сивата икономика в образованието и ограничаване на детския труд . Електронното издание на в-к „Дневник” цитира ръководителя на екипа, изготвил Национална стратегия за демографско развитие за 2006 – 2020 г. проф. Атанас Атанасов: „Майките, които раждат в България, трябва да са високообразовани, за да предадат това и на децата си. Това е основният път за увеличаване на качеството на човешкия капитал в страната”. От друга страна, качественото обучение изисква модернизиране на материалната база в учебните заведения, повишаване квалификацията на преподавателите, както и преодоляване на застаряването им.

Проблемите пред образованието не са един и два, но преди всичко те са свързани с липсата на стратегия за реформа, която да се извърши така, че идентичността на националната ни култура да остане незасегната. В интервю за в-к „Стандарт” от 05.06.2010 г. просветният министър Сергей Игнатов признава, че положението в образованието е трагично, но за да се излезе от тъжната картина той бил възложил на експерти да подготвят стратегия за образованието в училищата . Стратегията на просветното ведомство предвижда още медиите – печатни и електронни, активно да участват в образователния процес. По- долу накратко са изведени основните проблеми, чието решение е от ключово значение за реанимацията на българското образование.

• Липсата на единна концепция и стратегия, почиваща на тази основа, като се спазят идентичността и традициите на обществото в своята специфика;
• Постоянните, ненавременни и неадекватни „реформи”. След като утвърдената още от 1909 г. форма се запазва за период от почти 40 години, (по- значителни реформи са правени през 1948 г. с приемането на Закон за народната просвета, след което частични през 1959, 1969 и 1979 г. ) От 1989 г. се наблюдава бум на какви ли не програми, концепции и стратегии и оттогава (13 министри) нищо не е започнато и завършено докрай;
• Физически и морално остаряла материална база;
• Адекватност на плановете и учебните програми така, че да съответстват на изискванията на икономиката към подготовката и квалификацията на съответните специалисти и към държавната политика в областта на образованието (за целта е необходимо наличието на такава);
• Ниско качество и (липса на) технология на обучението, от които до голяма степен зависи мотивацията. Тук се включва и непосредствената комуникация между ученик/ студент и учител/ преподавател;
• Създаване на условия за научно- изследователска дейност;
• Уреждане на нормативната база по начин, който не допуска неясноти в тълкуванието на всички въпроси, свързани с образованието;
• Осигуряване на т. нар мобилност на студенти и преподаватели чрез по- тясно сътрудничество с учебни заведения от страни- членки на ЕС или други. От този проблем произлиза пряко проблемът с кредитирането на обучаващите се;
• Брой на висшите училища. При 7 милионното население на Република България към момента висшите училища са 40, колежите – 48, допълнително частни университети – 5 и частни колежи – 6. В същото време занаятчийските училища (техникумите) са в упадък за сметка нарастване броя на профилирани гимназии. За справка – в 8-милионна Австрия има 22 университета, като това се счита за прекалено много и в момента е в процес на преразглеждане.

За съжаление ролята на медиите в атаката срещу българското образование е една от решаващите и не може да се определи другояче, освен като деструктивна. Това се отнася както до подриването на устоите на изконни морални ценности и подмяната им със заети, при това не непременно стойностни такива, така и по отношение на българския език – друг основен приоритет на националната сигурност.

Адаптивността на масовата култура спестява на потребителите времето и енергията да възпитават у себе си определен подход към получаване на знания. Масовата култура няма претенции и специални изисквания към своята аудитория, не предполага търсене на отговори или четене „между редовете”, тя е рецептурник с готови формули. Липсват втори план и перспектива, философски търсения, интерпретации, светлосенки, дълбочина. Масовата култура е предназначена за консуматори, не за търсачи. Възпитанието на масови консуматори върви ръка за ръка с последствията – социално неангажирани потребители с ограничена обща култура, непознаващи корените и наследството си.

Образованието би следвало да дава познания върху възгледите за света, които управляват възприятията ни, способност за критично мислене и задълбочено анализиране. Това е единственият предпазен механизъм на индивида срещу влиянието на все по- нахалните медии. Ситуацията обаче е точно обратната – медиите имат далеч по- голямо влияние от образованието, свидетели сме на тотална липса на хигиена – езикова и тематична и издигането в култ на див примитивизъм, нямащ нищо общо с категорията „ценности”.

Открай време най- важният инструмент на човека, който го прави член на една общност е езикът. Литературните езици са силно диференцирани инструменти за комуникация. Ето, че медиите подемат поход от всички страни срещу този инструмент. На дневен ред е опростяването, маргинализацията и безогледното вкарване в езика на чуждици (естествено, от английски). Изкривяването на словореда, емблематично за някои издания постепенно се превърна в норма. Подема се кампания за премахването на пълния член. Институционализират се отявлени вулгаризми, в огромната си част от ефира се изливат смесица от жаргон и американизми, разбираеми единствено за сценаристите и дребни субкултурни групички. Българският език отдавна не е този на дедите ни, а най- малкото пък е свещен. И ако той е сред основните приоритети на националната сигурност, значи такава просто няма.

Прекомерното изтъкване на компютърните умения и ролята на Интернет също играят роля в подриването авторитета на образованието. Нараства броят на гротескни случаи- от началното училище до университетите. Ученици, които не умеят да смятат и пишат, защото разчитат това да свърши машината, на практика излизат от средния курс неграмотни. Във висшите училища пък все повече студенти смятат, че копираните от Интернет статии за курсови и дипломни работи са им напълно достатъчни. Информация извън електронните бази данни се счита за „остаряла” и трудна за набавяне. На практика сърфирането из мрежата е обикаляне в дадено пространство без да се задават въпроси, без да се градят и съпоставят хипотези и следователно без да се прилага каквото и да е критично мислене. Поощряването на разбиране за такова придобиване на информация като разбиране за „знание” е не просто погрешно, то е „още един пирон в ковчега” на образованието.

В историята общества без стабилна духовна и културна основа не могат да просъществуват дълго. Властта в никакъв случай не е достатъчен фактор. Същото се отнася и до всички имперски претенции. За разлика от тях религиите като общности от ценности оцеляват през вековете. Ето защо е важно държавите да съхранят своята културна идентичност. В своя труд „Глобалната стрижба на овце” австриецът проф. д-р Хайнрих Волмайер посочва, че пътят на Европа към съхранение на културните ценности преминава през преоткриване на нейните гръцки, латински, еврейски и арабски корени, дообогатени от взаимното им проникване с християнството. Като най-влиятелни духовни процеси, произлезли от тези корени той посочва свързването на гръцката философия с християнските ценности; схващането на Августин от Хипон за държавата и религията, което скъсва с дотогавашното инструментализиране на църквата от страна на държавата и правото на мир и справедливост като съществено условие за обезпечаване на мира; рецепцията на римското право, римското организационно изкуство и латинската езикова логика; германският възглед за общността, придружен от децентрализирани организационни структури; приемането на математиката и занаятчийското изкуство от арабите; преоткриването от Ренесанса на античните корени и Просвещението.

За България и българската нация фундаментът би изглеждал по- различно: православие и богомилство, азбука и език, културно- историческото наследство на няколко Българии и т.н., но при всички случаи принципът е ясен – съхраняване на традиционната ни идентичност чрез адекватно образование.

 

Етикети: , , ,

free counters
Free counters

 
Вашият коментар

Posted by на 1 август, 2011 in Лично мнение