RSS

Колко слепци са нужни, за да се види истината

28 Март

miscellaneous

„ …Но обяснението си е обяснение, а историята – история. И тя следвала своя начертан от закономерностите път. Източна България (както вече беше показано, поради византийско коварство) се предала. Тогава Самуил и неговите братя продължили държавосъществуването в Охрид, но за този си грях и до днес се въртят в гробовете си и се чудят какво да правят. Историците от Скопие с основание обвиниха Самуила, че е идейно неподкован и като такъв не знаел своята народност, затова се наричал българин. И действително, неосъзнат национално и объркан идейно, този серсемин не знаел какво иска – да се нарича български цар, когато му предлагат славното македонско царство, трона на Александър Велики и антично достолепие.
Но по това време не само Самуил бил несъзнателен. Още по-необразован бил византийският император Василий. Ето как една нова хроника, открита напоследък в един скопски манастир, изобличава неговата заблуда: „Един ден Василий тръгнал срещу Самуила, великиот цар Македонски, и случайно го надвил. Заловил 14 хиляди македонски и им извадил, мерзавецът очите. Тогава бил наречен Василий Македоноубиец.”
След този документ споровете стават напълно безпредметни.
Българите много се уплашили от случилото се. След като разбрали, че дори великите македонски царе не могат да обуздаят византийското коварство, сключили договор с Цариград за двувековно робство…”

Н. Веранов, „Краткосмешна история на България”

Там, където се навдига презрението, хуморът се превръща в сарказъм, по същия начин духовността, преминала през ситото на гнева става сатира. Ако е вярно, че историята се пише от победителите, то какво е победата на съвременна „Македония”? Това е толкова абсурдно, колкото евентуални претенции от страна на италианското правителство към юриспруденцията на Южна Англия. В крайна сметка, провинция Британия е било под върховенството на Рим в продължение на 400 години. Персия и Индия са били под контрола на Александър Македонски за по-малко от десетилетие. Връщаме се към абсурдния виц „Луно, Луно, земльо македонска, пак ли ке те делиме?”.

Българо- македонските отношения винаги са напомняли историята, в която две жени претендирали за майчинство на едно дете, а цар Соломон трябвало да отсъди коя от тях е права. Мъдрецът им заложил капан. Отсъдил, че казусът е сложен и че в името на справедливостта детето трябва да бъде разсечено, а всяка от жените да вземе по една половинка. Натрапницата се съгласила, но истинската майка се разплакала: „Умолявам ви, дайте го на нея, само не го наранявайте”.

Българският народ е толерантен, адаптивен и може би твърде сговорчив. Вероятно причината е в безбройните управления, с които е трябвало да се примирява, както правим това и до днес. За съжаление (или за щастие), тази национална черта е останала в хинтерланда. Центробежните сили обаче сполучливо са я изтрили от етносите, технически български, останали извън Обетованата за бежанците от 1912 г. земя. Иронията понякога е неуместна, защото това, което България е за Балканския полуостров може да се сравни с ролята на Германия за Европа или с Русия за света. Вътрешността, хинтерландът винаги се стреми към разширение, периферията от своя страна се опитва да потиска своята вътрешност. Балансът се превръща в средство за постигане на цел, по-незначителна от предишната.

Друг любопитен пример представлява бившата британска империя. В основата си островът е бил периферия и с безкрайните си опити за потискане на вътрешността стигаме да абсурда, че империята отново е завладяна от собствените си колонии. Една кратка разходка в Лондон би показала някои любопитни ситуации. Нека го илюстрираме с пример. По време на обедната почивка лондончанин пита случаен минувач колко е часа. Другият му отговаря с въпрос: „О, и вие ли сте англичанин?” Същият въпрос, но по-плахо зададен бихте могли да чуете и в Охрид или Скопие: „И вие ли сте българин?”

Без значение е кой носи вината за сегашната ситуация – Йосип Брос Тито, Георги Димитров, Сталин, Великите сили или Вселената като цяло. Това води единствено до парадоксите на „защо” и „как”. „Защо” ни води в лабиринта на причинно-следствените връзки, а „как” в най-добрия стил на номинализма напомня за Пиер Абелар и неговото „Човек трябва да знае, че водата е студена, а огънят горещ, останалото е ерес”.

Интуицията подсказва, че е много по-благоразумно да погледнем какво стои пред нас в бъдещето, да поправим каквото можем, да стигнем където трябва. Би било крайно да се приеме, че „Македонски въпрос” не съществува. Също толкова крайно е този въпрос да присъства като авансцена. Вероятно най-добрата стратегия е хората да бъдат оставени сами на себе си, тъй като дори и сега ние говорим един и същи език, ядем еднаква храна и с еднакво удоволствие се отправяме към близката механа, кръчма, кафана или както щете ги наречете. Когато седнем на една маса, ни вълнуват едни и същи неща и говорим като равни с равни. Ако някой все пак реши да политизира етнос или вяра, добрият отговор е: „Убий простака с мълчание”.

Мълчанието е отговор на всичко и на нищо, но един абортирал интелект е само нищо и заслужава подобно отношение. Всъщност дали Самуил е бил български или македонски цар е без особено значение. По исторически данни Трансилвания е била част от българската държава в продължение на 300 години, но това едва ли е повод Влад Цепеш да се счита за национален герой на България. В същия смисъл Самуил не може да се нарече пряк потомък на Александър Велики. Завистта на провинцията към метрополията търси всякакви изразни начини, а когато липсват аргументи, прекроява се историята.

Не би трябвало да забравяме и още нещо в чисто синхронен план – България бе приета за член на Европейския Съюз, а Македония не е. Най-вероятно европейските историци, които бледнеят в светлината на македонските умове, не са дооценили факта, че Македония разполага с културно-историческо наследство, далеч надхвърлящо въображението на българите. Трябва да им се прости. Те не са македонци. В този смисъл въпросът защо македонските граждани се натискат за български паспорти граничи с ирационалното.

Историческата лингвистика ни предлага любопитния термин „балканизация”. С чисто физически термини явлението може да се обясни като социална форма на ентропия – разпадането на обособени етноси в по-малки общности, общностите в групи, групите – в индивиди. Процесът е естествен, тъй като всяка по-сложно форма било на биологично, социално или културно ниво се стреми към възможно най-ниското съпротивление. Колкото по-ниска е една форма, толкова по-стабилна е тя. Единственото, което може да се противопостави на този процес на фрагментация е обединението на силите срещу изолацията. Надеждата покълва от това, че може би македонските историци ще приемат факта, че не са един атом в изолирана вселена, а са част от сложния комплекс на силите, които се стремят към възход. Един човек, поставен в пълна изолация неминуемо деградира за две или три години, едно семейство се разпада за десетилетия, един народ, поставен извън досега на другите би издържал с векове, но краят неизменно е един и същ. Любопитен е примера с първото норвежко поселение по бреговете на Гренландия. Тази колония е съществувала в продължение на 200 – 300 години, но след безкрайните северни войни все по-рядко и по-рядко акостирали кораби край зелените брегове. Петдесет години след отплаването на последния кораб край бреговете на Гренладия спрял случаен исландски кораб. Моряците открили запазени селища с техните улици, къщи и църкви, пред прага на една от които намерили трупа на възрастен мъж. Това бил пасторът, отслужил последната литургия в последния град. Разбира се, в конкретния случай това не би се случило в Македония. Те все пак са заобиколени от жизнени народи. Поуката обаче остава. Ако не могат да са като нас, нека ни следват, да ни водят, ако са по-добри.

София,
03.03.2009 г.

Advertisements
 

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: