RSS

„Дръзки“ е сред най-големите прецаквания на отбраната

09 Дек

Открих една стара тема във форумите на Наука бг., отнасяща се до небезизвестната фрегата „Дръзки”, за която правителството на Симеон Сакс-Кобурготски изхарчи маса пари през 2005 г. Реших да публикувам един анализ, направен от експерти по това време, защото темата е много подходяща като прелюдия към големия скандал с корветите, за които другарите Станишев и Саркози се споразумяха това лято, загърбвайки всякакви правила за тръжни процедури и разните му там незначителни закончета за обществените поръчки. Същият анализ е в пост към подтемата „Военна техника” ТУК

„Дръзки“ е сред най-големите прецаквания на отбраната. В момента само дневното й зареждане през брегова връзка струва над 1500 лв. Прилагам ви части от анализ, за съжаление по ред причини не мога да цитирам източника, документа е от 15.12.2005 г.

Белгийските фрегати клас “WIELINGEN”
Аспекти от историята

Четири фрегати клас “WIELINGEN” бяха построени за белгийските ВМС. Проекта за тези фрегати започна още през 1964 г. Решението но белгийският парламент за поръчката на тези 4 малки фрегати бе взето на 22 декември 1970 г. Това означава, че дизайна на тези фрегати е бил актуален през 60-те години на миналия век.
Корабостроителниците, които бяха избрани за строителството на тези фрегати са: BOELWERF (Antverp) и COCKEREL NV (Hoboken). И двете корабостроителници вече не функционират, което на практика означава, че вече не разполагаме с техническата поддръжка и опита, необходим за ремонта на корабите през целия им жизнен цикъл.

Изграждането на кила, пускането на вода и датите, когато корабите са влезли в експлоатаця са, както следва:

Корпус № F 910 WIELINGEN, Изграждане на кил 4/74, Пускане на вода 3/76, Влизане в експлоатация 1/78,
Корпус № F 911 WESTDIEP, Изграждане на кил 9/74, Пускане на вода 9/75, Влизане в експлоатация 1/78,
Корпус № F 912 WANDELAAR, Изграждане на кил 4/75, Пускане на вода 6/77, Влизане в експлоатация 10/78, продадена на България
Корпус № F 913 WESTHINDER, Изграждане на кил 49/75, Пускане на вода 1/77, Влизане в експлоатация 12/78.

От влизането в експлоатация на тези фрегати до настоящия момент, европейските страни – членки на НАТО вече са разработили две нови поколения фрегати (например Великобритания, Германия и Франция). Това означава, че белгийските фрегати клас “WIELINGEN” са всъщност една морално остаряла технология в сравнение със съвременните военноморски съдове на НАТО.

Корабостроителни аспекти
Технически данни за фрегатите:
Размери:
Дължина – 106.50 м
Широчина при мидела – 12.30 м
Газене – 5.70 м
Водоизместимост:
1 850т / 2 350т максимум
Личен състав:
Максималния брой на екипажа е 160 души.
Структура на кораба:
Абсолютно амортизиран, технологията датира от 60-те години на миналия век.

Технически и тактически аспекти
Въоръжение:
– 1 х 100 мм двойно целево оръдие.
– 1 х 8 клетъчна пускова установка SEA SPARROW (ракети земя-въздух).
– 4 единични MM 38 EXOCET пускови установки (земя-земя).
– 1 х 6 противоподводни мортирни устройства.
– 2 х 21” торпедни апарата.

Хеликоптерна площадка

Корабът не е пригоден за използването на хеликоптери, което ограничава възможностите за наблюдение извън директния хоризонт.

Бронебойност

Не съществува такава, което означава, че корабът е изключително уязвим при евнтуални терористични атаки.

Енергийна уредба

Фрегатите са оборудвани с пропулсивна система тип CODOG, състояща се от една газова турбина Rolls Royce Olympos, задвиждаща два винта. В допълнение са приспособени два дизелови двигателя за придвижване в нормален режим.
– Максимална скорост – 20 възела при работа на дизеловите двигатели, 28 възела с включване на газовата турбина.
– Максимален периметър на действие 4500 морски мили.

Електронно оборудване

– Радари: HAS DA05 въздушно проследяване;
– Сонари: SQS505A подкилен;
– Други: ELCOS-1 заглушител и HAS WM25 система за огневи контрол.

Оперативни аспекти

• Процедурите, използвани от белгийските ВМС предвиждат един напълно оперативен кораб (ОПК според терминологията на НАТО), един кораб в частична оперативна готовност (ЧОК според терминологията на НАТО) и един кораб в запас. Последната фрегата бе снета от въоръжение и междувременно продадена на България. Тази процедура ограничава оперативната пригодност на съответния кораб до крайна степен. Ето защо, корабите от този клас не са участвали в международни операции от 1988 година насам.
• Участието в международни операции включваше:
– Операция “Южен бриз” – Кувейт, 1991г.
– Участие в операцията “Южен бриз” – Персийски залив –от 05. септември 1995 до 17. януари 1996 г.
– Участие в операцията “Южен бриз” – Персийски залив – от 18. февруари до 10. април 1998 г.
– От 1998 г. корабът не е участвал в никакви други операции.
– Няма участие в операция ACTIVE ENDEAVOUR.

● Никакви допълнителни мисии не са възлагани на кораба във връзка с STANDING NAVAL FORCE ATLANTIC / STANDING NATO RESPONSE FORCE MARITIME GROUP 1 (SNMG 1) или STANDING NAVAL FORCE MEDITERRANEAN / STANDING NATO RESPONSE FORSE MARITIME GROUP 2 (SNMG2) най- малко за последните десет години.
● Въпреки официалните задачи, възложени на съответния кораб във връзка с отговорностите, поети към НАТО по програмата “Незабавен отговор”, нещата остават само на теория.

Разходи по поддръжка на жизнения цикъл и логистични аспекти

Като имаме предвид технологията, свързана с корабите “втора ръка” (а именно 30 и повече години), разходите по жизнения им цикъл многократно надхвърлят тези на съвременните кораби.
Една съвременна корвета, предназначена за противоподводна борба и с размери от порядъка на 60 – 80 м и екипаж от приблизително 70 души има много по-добри военно-технически показатели и оперативност в сравнение с доста по-големите и остарели фрегати от типа “WIELINGEN”. Нещо повече, екипаж от 160 човека неизбежно води до прекомерни разходи, свързани с персонала.
Финансирането, свързано с обучението на персонал, необходим за управлението на подобна техника, де факто излязла от употреба, би отнело не по-малко от 10 години.
Трябва да отбележим, че една такава остаряла технология води до допълнителни разходи, свързани с :
• Гориво-смазочни материали (по-високи разходи, свързани с остарялата технология на дизеловите двигатели и турбини).
• Консумативи и резервни части.
• Общи резервни части (възстановяване на резервни части, които вече не се произвеждат).
• По-високи разходи за поддръжка, свързани с все по-кратките интервали на ремонт.
• Поддръжка на софтуера (свързано с липсата на обучени програмисти и с липсата на необходимия хардуер).
• Обучение (не съществува учебен хардуер).

Много често се налага поддръжката на експлоатационните възможности на стари кораби да зависи от подмяната на морално остарялото оборудване с ново. Това неизбежно води до допълнителни разходи по монтажа, логистичното обслужване, обучението и т.н.
Поради тези факти оперативната готовност но старите кораби е повече от несигурна и представлява рисков фактор за аварии и дългосрочни периоди на ремонт, които едва ли могат да се пренебрегнат.
В общи линии, оперативната готовност на кораби, взети като “втора ръка” е многократно по-малка поради факта, че резервните части, както и техническата поддръжка от специалисти не могат да бъдат осигурени в срок.

Личен състав на въоръжените сили на Белгия към 2005 г.

Сухопътни войски 27 000
ВВС 8 600
ВМС 2 600
ВС на Белгия 38 200

Общият ресурс на белгийските ВМС обхваща:
• 2 фрегати клас “WIELINGEN”;
• 6 минотърсача клас ASTER;
• 1 линеен кораб за командване и поддръжка клас GODETIA.

В този смисъл целият белгийски флот се състои от девет (9) кораба

Белгийският флот, който в момента би бил еквивалентен на германската флотилия от противоподводни кораби, вече не може да бъде оперативен. Корабите на белгийския флот получават своите задания директно от Центъра за Военноморски Операции на Белгийския Кралски Флот, дислоциран в Денхелдер. Неколцина белгийски офицери все-още представляват Щаб-квартирата на флота.

Горепосочените факти недвусмислено показват, че ВМС на Белгия наистина не изпълняват съществени функции. Те играят незначителна роля в ангажиментите на НАТО, а белгийските фрегати не представляват никакъв фактор в отбранатата на националната сигурност. Освен това логистичната поддръжка , както и останалите разходи, свързани с тези безкрайно остарели кораби, са повече от основателна причина за продажбата на тези фрегати.

Сделката с България

Българското правителство одобри сделката възлизаща на 23 милиона евро на 17 март 2005 г., свързано със закупуването на фрегата клас-WIELINGEN BNS WANDELAAR от ВМС на Белгия плюс резервните части и тестовото оборудване.

Съществува обаче въпроса, че фрегатата е спусната на вода през 1974 г. и цялото й остаряло оборудване е с гаранция от едва два месеца. WANDELAAR бе частично модернизирана от белгийските ВМС с нови двигатели и системи за сателитна връзка на стойност от около 35 милиона евро. България ще покрие част от тези разходи.

Фрегатата покрива съвсем малка част от изискванията за съвместимост с корабите на НАТО.

ВМС на България планират да модернизирт фрегатата с допълнителни 40 милиона евро като осъвременят радарите и системите за комуникации и въоръжение на борда.

WANDELAAR бе доставена на българските ВМС на 21 октомври 2005 г. като модернизацията и осъвременяването ще се извършат в България.

Обобщената цена за закупуването на фрегатата WANDELAAR възлиза на около 80 милиона евро, което изглежда твърде скъпо за кораб на повече от 27 години.

Опита на други ВМС по света

Общо
Опитът на другите ВМС по света показва, че закупуването на морално остарели кораби “втора ръка” винаги излиза по-скъпо при разширяването на флота.

Австралия
Подобна ситуация възникна на скоро във ВМС на Австралия. Трябваше да се закупят два десантни кораба клас NEWPORT от САЩ. Тези кораби не бяха в експлоатация за повече от 5 години, в резултат на което австралийското правителство отхвърли американското предложение за доставка на фрегатите OLIVER HAZARD PERRY.

Полша
Полша закупи 2 фрегати клас OLIVER HAZARD PERRY преди около 2 години и все още носи тежкото бреме свързано с разходите по модернизация и съвместимост със стандартите на НАТО, тъй като всички части от системите за хеликоптерни ракети, КИС и радио комуникации трябва да бъдат обновени.

Румъния
ВМС на Румъния най-вероятно ще срещнат същите затруднения, тъй като тепърва предстои пускането в експлоатация на двете фрегати клас BROADSWORD (Тип 22). Тези фрегати (франко Лондон и франко Ковънтри) бяха снети от въоръжение от бринаския кралски флот поради прекалено високите разходи по поддържането им.

Бахрейн
Кралските ВМС на Бахрейн (BRNF) получиха фрегатата SABA през 1997 г. Корабът бе предоставен от ВМС на САЩ като дарение от бившия клас JACK WILLIAMS – PERRY. Тъй като корабът е прекалено остарял се налага огромна част от логистичния бюджет на BRNF да се изразходва ца поддържането на SABA. След повреда в пропулсивната система, експлоатационните характеристики на фрегатата сега са ограничени.

Обединени Арабски Емирства
След подписването на договора през 1996 г.първият кораб клас ABU DHABI (преди KORTENAER, спуснат на вода през 1981 г.) бе доставен от ВМС на Холандия за ВМС на ОАЕ. Вторият кораб AL EMIRATE бе доставен през 1998 г. За да бъде в съответствие с военноморските стандарти на ОАЕ, корабите трябваше да преминат през процес на цялостна модернизация и преоборудване, който така и не бе започнат и приключен. Поради недостатъчната поддръжка и липсата на възможности за такава вече пета година корабите не са в експлоатация и планът е да се продадат на ВМС на Пакистан.

Обощение

За да обобщим предимствата и недостатъците при закупуването на кораби “втора ръка” трябва да имаме предвид, че ВМС на много държави се сдобиха с горчив опит от подобни решения.
При закупуването на остарели кораби втора ръка ВМС трябва да са наясно с факта, че ще се наложи да се харчат допълнителни пари за поддържането на експлоатационната им пригодност и обновяването на основните им компоненти. Това винаги е необходимо за постигането на взаимна оперативност и поддържането на логистичната верига от резервни части и тестово оборудване.
Военноморските флоти, плаващи в открито море, както и ВМС на много западни държави снемат от въоръжение остарелите си кораби през последните години, тъй като разходите по поддръжката им са станали прекалено високи. В повече подробности:
• личният състав е неоправдано голям,
• разходът на гориво е твърде висок,
• разходът на смазочни материали също е твърде висок,
• резервните части са крайно недостатъчни или въобще липсват,
• необходимата поддръжка изисква прекалено много разходи,
• няма тестово оборудване.

Всички тези аспекти увеличават разходите по жизнения цикъл на старите кораби. Те трябва да бъдат внимателно преценени преди да се вземе решение да се пилеят парите на данъкоплатците за остарели съдове.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 9 декември, 2008 in Лично мнение

 

Етикети: , , , ,

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: