RSS

Есента в Англия – скръб…

18 Ноем

В Англия здрачът определено настъпва по-рано. Може би само с минута- две, но осезаемо за човек от източна Европа. Ниска страна, къде равна като тепсия, къде хълмиста. Липсват ми планините.

Вали, небето тежи, а бели хора почти не се мяркат – всичко е само индуси, пакистанци, араби с техните жени, прилични на нинджи в черните си пашкули с процеп за очите. Тук- таме някой афрокарибски субект с „раста” плитки внася свежест с типичната си плетена шапка. Ямайските ивици в жълто, зелено и червено са единственото цветно петно в градския пейзаж. Не мога да се отърва от усещането, че в Лутън живеят само цигани…

Мрак, мокър паваж, негостоприемни мъждукащи светлини на чужди домове и кръчми, в които не се пуши. Всяка трета къща е обявена за продан, с побитата отпред табела на съответната агенция. Има една – Hanover shine. Айвън я е кръстил Hangover shrine.

На магистралата – задръстване – три платна насам и три нататък, напред светеща в червено опашка, а насреща – бяла. По радиото – безличен комерсиален поп и реклами. Първа – съединител, спирачка, първа, полусъединител, пак полусъединител, докато заврят лагерите. Скука. Небето натиска покрива на колата. Движението на чистачките ме успива. Мърдаме със скоростта на костенурка. Хората са се изолирали в колите си, всеки в някакъв свой си свят – мехур. Чакат в задръстването като някакво моторизирано стадо овце. Тарикати има и тук, но доста по-рядко. Обикновено никой не влиза в насрещното, за да изпревари колоната от чакащи. Пък и насрещното – и то е плътно заето. Чува се полицейска сирена и всеки отбива вляво.

Есента ми действа на нервите, все едно ме заливат с обилни количества самота и отчаяние. Боря се, доколкото мога, но чувството за изолираност е много, много плътно. Ако не бяха зелените поляни, щях да мисля, че светът е проектиран само в кафяво и сиво. Дъждът се мени – сега са фини капчици, като от пулверизатор, почти не се усеща. Баските наричат този дъжд „сири мири”. Англичаните – просто „дъжд”. От толкова години живеят под него, че са се отказали да въвеждат определения за различните видове.

Животът поскъпва, правителството забрани пушенето на обществените места и малко хора посещават кръчмите. Те са застлани с килими и вътре можеш да влезеш дори с кучето нищо, че лапите са му кални. Ама пушенето – навън. И не дават да си изнесеш ейла… Такива ми ти работи. Всички тротоари са „павирани” с различни по големина петна от почерняла дъвка, явно народът се опитва да не пуши. Кутията струва цяло състояние, затова всички свиват цигари. Странно е, когато видиш някоя засукана млада дама в скъп костюм да свива сръчно цигарка и да прокарва език през ръба на хартийката.

Не, че има много красиви англичанки… Повечето се носят крайно неглиже – разпльокани патъци тип пантофка на босо, клин, трикотажна туника, късо якенце. Сбирщайн от каквото й е попаднало под ръка сутринта, разбъркани кичури тъничка русолява косица стърчат извън прихванатата с щипка коса. Освен това нацията дебелее. Светлички едни такива, като умити котета, белички, безлични, пълнят до дупка евтините супермаркети и пазаруват с едни гигантски колички, по които са накачулени куп дечурлига, и те облечени с каквото им падне. Поне раждаемостта не страда.

Ниска страна, ниско небе, високи цени и високо имперско самочувствие. Сякаш империята не им е допълзяла в задния двор… Цели квартали са населени с „пакита”, цели семейства не говорят английски. И дъжд, дъжд… Сигурно за да може поне зеленото да избива…

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 18 ноември, 2008 in Лично мнение

 

Етикети: , ,

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: