RSS

Гранити

14 Окт

от Бойко Пенчев, „Литературен вестник“

Благодарим на блога на нервната акула за препратката, а оригиналът е ТУК


Тия дни в Добрич издателят Иван Гранитски обяви от името на свои колеги интелектуалци, че български писатели, поети и културни дейци възнамеряват да организират обществен съд за престъпленията на българската държава през последните 20 години по отношение на националната култура. Явно в нечии глави Народният съд продължава да стои като образец за раздаване на присъди, надяваме се, този път не смъртни.

Някой би могъл да се впечатли от ловкостта, с която определен тип интелектуалци се ползват от близостта си до властта, а след това й удрят едно текме и започват да се държат така, сякаш не са имали нищо общо с нея. Както се казва, ни лук яли, ни на президентска софра сядали. Но този феномен заслужава да се изучава през други примери като Любомир Левчев и Светлин Русев, които през последните двадесет години ни се представят като самотни рицари на духа, в чиято биография дългите години председателство на съответните творчески съюзи и близостта до Живков и Живкова са само маловажна подробност. Както и да е.

Въпросът е дали наистина българската култура е преживяла някаква едва ли не национална катастрофа, че е нужен обществен съд над виновниците. Сигурно можем да говорим за престъпления на държавата срещу българската култура. Само да не забравяме, че през по-голямата част от двадесетте години преход държавата се управляваше в явна или скрита форма от бившите комунисти. И да не мислим културата само като оправдание за получаването на хонорари. Престъплението, което българската държава извърши към българската култура, е, че посредством своите институции запуши възможността за активно преосмисляне на социалистическото минало. Това преосмисляне не се случи и заради дългото криене и манипулиране на досиетата и въобще архивите, и заради чистенето на учебниците по история от неудобни теми и проблеми, и заради системното насаждане на една доста примитивна форма на постсоциалистически национализъм, който трябва да замазва разликата между преди и сега. Ето за тези престъпления си струва да се говори.

Що се отнася до културата сама по себе си, на нея нищо й няма. Даже напротив. Официалната култура на социализма беше монументална, патетична и куха. Под нея имаше някакви подземия, в които едни хора мрачно пушат и пишат, но тези подземия нямаха почти никаква връзка нито с повърхността, нито помежду си. След 1989 г. културата се разслои и хоризонтално (по общности), и вертикално (според присъствието си в националното медийно пространство). Някои от ефектите на това разслояване може и да не ни харесват, но самото разслояване е много позитивен факт.

Впрочем в същото изказване Иван Гранитски привежда като аргумент за националната културна катастрофа „факта“, че за двадесет години библиотеките в България се били стопили от 9800 на 1500. Силно се съмнявам в коректността на тези числа, след като през 2005 г. Съюзът на библиотечните и информационните работници отчита (в един доста песимистичен доклад), че българските библиотеки са около 7000. Тази година бе сключен дългосрочен договор между Министерството на културата и Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, според който между 1200 и 1500 български библиотеки трябва да бъдат компютризирани и да започнат да предлагат достъп до интернет и въобще модерно информационно обслужване. Тоест 1500 са само „избраните“, перспективни библиотеки, в които първо ще се инвестира.

Разбира се, положението на малките библиотеки, особено в селата, едва ли е розово. Но дилемата е като с училищата – или се дава по малко на всички и всички са еднакво мизерни, или средствата се насочват към по-малко на брой субекти, но така, че те да предлагат по-качествени и професионални услуги.

Някой може да каже, че всичко това е дребнотемие в сравнение например с шоковото вдигане на цената на газта или зверския побой над журналиста Огнян Стефанов. Така е. Истината обаче е, че се въртим в кръг и Румен Овчаров все така ни поучава как не разбираме от енергетика, а биячите, потрошили костите на Стефанов, все така остават неразкрити, както останаха неразкрити и всички поръчкови убийства от последните петнадесет години. И една от причините е може би именно в упорито възпроизвежданата нагласа, че „демокрацията“ и „капитализмът“ са виновни за всичко лошо, което се е случило след 1989 г. Да, може и да сме достигнали до четвъртата си национална катастрофа. Но причината не е в демокрацията и капитализма, а в комунистическото им побългаряване.

Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1993 г. е редактор в седмичника „Литературен вестник“. Заместник-декан на Факултета по славянски филологии в СУ.

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 14 октомври, 2008 in Лично мнение

 

Етикети: , , , ,

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: