RSS

ЗА БОГОМИЛИТЕ – СЪБРАНО ИЗ МРЕЖАТА

07 Окт

„ И некой от бъдещите ще върви върху руините и ще дири скъпи съкровища.”
Николай Райнов,
в неиздадения трактат „Богомили и богомилство”

Предисловие

Тази работа е провокирана от публикувано в сайта „Православието” есе, в което някой си църковен отец твърди, че богомилството по нашите земи е едва ли не незначително явление, а един от изтъкнатите аргументи е ако не пълната липса на богомилска книжнина, то поне липсата на широко разпространена такава. (Твърдение напълно невярно, както лично установих след прочита на поне 20 богомилски апокрифа, публикувани онлайн от сериозни учени. Пример – Донка Петканова, Стара Българска Литература. Апокрифи [Съдържа текстовете на 53 апокрифни ръкописи, част от които богомилски]. Повечето от аргументите на отчето са извлечени от втръсналата на всички изследователи „Беседа против богомилството” на презвитер Козма , а изводите са меко казано смехотворни – въпросната „Беседа” оцеляла до днес поради числеността на преписите, а от богомилските книги, видите ли и следа няма, следователно числеността им ще да е била незначителна. Като че ли цензурата е възникнала вчера. Тъжно. А казват, че образованието в богословския факултет било едно от най-сериозните у нас… Вместо замисления ефект за възстановяване авторитета на православната църква, авторът доказва точно обратното – че тя все още е безсилна да обори всички онези школи, представящи християнството в най-чистия му вид.

Целта на настоящата работа е не да повтаря учебниците по история – „за богомилите днес можем да съдим главно по писанията на техните противници”, а да разгледа алтернативни източници, каквито са например беседите и лекциите на предвестниците на „Новата епоха” Петър Дънов и Николай Райнов, защото за разлика от писанията на обвинителите, които не познават в детайли учението и критикуват предимно неговата външна изява, в сказките и книгите на последните се предлага едно по-дълбоко тълкуване на това учение. Втората част е посветена на богомилската книжнина, тъй като тя е основен инструмент при пренасянето и разпространението на това учение в западна Европа. Тъй като чисто историческият план на възникване, развитие и разпространение на богомилството по нашите земи, а в последствие в западна Европа не е обект на тази работа, то той ще бъде засегнат съвсем бегло. Някои цитати и бележки са повлияни от различни интернет сайтове, блогове и електронни медии , а ползването на различни мнения на потребители в интернет форумите играе ролята на своеобразна анкета.

Увод

„Цялата наша писменост отвъд синура на завчерашното столетие носи за права Бога име българска литература по чужденски терк кръщавана ту стара, ту средна, ту нова. В нея няма нищо българско, освен азбуката. Псалтири, молитвеници, дамаскини – дамаскини, молитвеници и псалтири, ред по ред, като верига жерави гонени от южния вятър (от Византия), прелитат на север към Балкана, който май не се интересува каква песен му пеят“, пише Пенчо Славейков. [1] „Единственото изключение от тия книжа правят апокрифните книги, в които има действително неща с дивен смисъл и поезия, но за които не е още изследвано какво и колко българско се таи в тях.“ [2] Действително, в противовес на нахлуващата византийска култура след покръстването през 864 година, българската книжнина ражда най- големия брой апокрифи, като богомилските са едни от най-важните. За съжаление поради гоненията на светската и духовната власти и системното унищожение, на което са подлагани през вековете малко образци са достигнали до нас. В една своя реч проф. Иван Шишманов казва: „България е дала нещо ценно на Запада, а именно чрез богомилството”, а това става благодарение на разпространението на апокрифната богомилска книжнина. От друга страна изучаването на образци от тази книжнина е безспорно предизвикателство за изследователите, които трябва да влязат в амплоато на детективи, за да издирят и разкрият това безценно наследство. Известен е например опитът на големия български изкуствовед, философ и писател Николай Райнов да проучи и популяризира историята на богомилското учение и неговата роля, което той счита за един от най-значимите етапи в духовното развитие на човечеството. През 1933 г. благодарение на широките си международни контакти, проф. Николай Райнов успява да осъществи посещение на о-в Малта. Там е месторождението на рицарския малтийски орден на розенкройцерите, а в хранилищата на държавната библиотека на острова се пазят древни архиви, в това число и богомилска литература. Н. Райнов (заедно с проф. Благой Мавров и Никола Трифонов) има рядката възможност да се запознае с богомилската книжнина пазена там. За съжаление, неговите проучвания в тази посока не са публикувани, но бележки и суров материал в момента са достъпни в сайта на Бялото братство благодарение на г-н Радислав Кондаков.

1. Кратка история
Историците свързват появата на богомилството в България през 10 век с името на поп Богомил, като се позовават на два основни източника. Първият е писмо до цар Петър на константинополския патриарх Теофилакт, който описва ереста като манихейство, смесено с павликянство (дуалистично разбиране на света). Впрочем подобно определение само иде да покаже, че въпросният духовник не е бил запознат издълбоко с естеството на учението. Вторият е „Беседа против богомилството на презвитер Козма”. Съвременници като Петър Дънов и Николай Райнов, както и мнозина други са категорични, че основател на движението е митичният Боян Мага, зад чиято енигматична личност се крие вторият син на цар Симеон – Бениамин, докато поп Богомил се явява негов пръв помощник. Боян Магът бил една твърде тайнствена и легендарна фигура в българската история от онази епоха. Още от своите съвременници той бил смятан за велик мистик и чародей, както и за родоначалник на българската народна медицина. Легендите разказват, че по време на учението си в Константинопол Боян Мага бил обучаван в Кабала от двама загадъчни посветени — сирийски Магове. Поради това (и поради народната мълва, която го дарявала със свръхестествени способности), получил прозвището си. Смята се, че самият Боян лично е посветил първите Богомили в тайнствата на Кабала и изкуството да лекуват душата и тялото. Освен като духовни наставници, богомилите се славели със своето пословично трудолюбие и със способностите си на народни лечители. През периода на византийското робство те кръстосвали надлъж и нашир България и Европа, носейки на гърба си по три торби — едната с хляб, втората с билки, а третата с инструменти. Вероятно от Боян Мага поп Богомил приел своето първо посвещение в езотеричните тайнства, като впоследствие доразвил учението и го превърнал в цялостно религиозно-мистична и социално-трансформираща система. Той бил и най-ревностният разпространител на това учение. Богомил организирал своите последователи в сплотени общини, изградени върху демократичен принцип и оглавявани от старейшина наречен “Дедец.” Според някои в своята богословска образованост Богомил стоял по-напред от повечето духовни лица на своето време, дори и от учениците на Кирил и Методий. Поп Богомил поставял своето учение в непосредствена връзка с истинското апостолско християнско Слово и с четирите основни негови съставни части — Космогония, Христология, Есхатология и Етика. Въпреки че формално принадлежал към съсловието на низшето духовенство, той бил изключително високо просветлен, притежавал могъщ ум и магнетична сила. Словото му заразявало и увличало, идеите му прониквали както сред невежите и неграмотни селяни, така и сред елита на обществото.
Що се отнася до последователите му, според Петър Димков „богомилите са били истински християни (каквито са били християните от първи до трети век). Строго се придържали към седемте тайнства: Кръщение, Миропомазване, Причещение, Брак, Свещенство, Елеосвещенство, Покаяние. [3]

Не трудно да се разбере защо официалната църква толкова яростно отрича тази ерес. С острата си критика срещу църквата и светската власт еретиците се превръщат в опасни противници на установения ред. Това кара и двете институции да предприемат сериозни мерки срещу тях. Официалната църква провежда църковни събори, на които ги изобличава и анатемосва. Държавната власт ги подлага на ожесточени гонения, за да се откажат от своите възгледи. Онези от тях, които непоколебимо отстояват идеите си, са хвърляни в затвора или са прогонвани от страната. Започналите гонения срещу богомилите обаче не успяват да постигнат желания резултат. Напротив, броят на техните привърженици все повече расте, тъй като самите условия в българската държава и липсата на социална справедливост благоприятстват за по-нататъшното разпространение на ереста. Толкова от чисто политическа гледна точка.

2. Характер на учението
Според повечето историци ядрото на богомилското учение се състояло от неговата космогония, христология, есхатология и етика, от разказите за сътворението на Вселената и Човека, за идването на Исус Христос на Земята, за свършека на света и крайната съдба на човешкия род, но малцина се занимават със скритата му страна.
В същността си богомилското учение е езотерично и се представя с две доктрини – за миряни (оглашени и верни) и за монаси (избрани и съвършени). Описанията на култ и ритуал при богомилите по-долу са дадени по Николай Райнов.

Както е знайно и на историците от тогавашните летописи, както и сам Козма отбелязва, Йеремия, или, както е записан от Симеон Антипа в „Историята“ – архиепископ Богомил, водачът на движението, не се ценеше формално от църквата и до самата си смърт остана презвитер на външната църква. Богомилите също не се деляха от църквата, наричаха се като него християни, но образуваха религиозна община с най-строга организация. Основното разделяне на степени у първото християнство бе запазено: оглашени бяха ония, у които бе силна религиозната верност, но предаността им към заветите на учителите не бе изпитана още. Те се водеха от някой верен, онзи, що ги е взел върху себе си и който отговаря за тях, но само докато са оглашени, а не на вечни времена. Негова беше великата заслуга, че е привел към Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. Негова беше голяма награда – помощта на Двама Пастири, която му се оказваше, понеже искрено и живо служи на Бога. За да влезе в стадия на избраничество, верният трябва да доведе поне трима оглашени и да ги настави и „огласи“ със звуците на учението. При огласяването се довеждаше оглашения и верният – неговият духовен баща – го поръсваше с вода и му поръчваше да бъде послушен.
Когато постигаше първата добродетел – Тайната – и Кръстителят разбереше, че той може да бъде доверен и че не ще измени на словото, въвеждаше го в събранието на верните, дето епископът му приемаше клетвата, възлагаше ръце върху него и му съобщаваше учението, като му даваше легендите на архиепископ Боян.
От тогава той посещаваше събранията, слушаше богослужението и се приобщаваше към Тайните.
Силно израслите в Духовната работа верни биваха приемани в степента „избрани“. Избраните се наричаха още „презвитери“. Те даваха особено строга клетва, носеха печат върху лявата ръка с името на Христа, проповядваха в събранията и извършваха богослужение.
Те се ръкополагаха с общи, от всички съвършени и избрани произнасяни молитви; за да им се съобщат висшите дарове на Духа Светаго, слагаха им на главата гностичното евангелие от Йоана, четяха от него известни места и всички казваха „Амин“.
Богослужението се състоеше в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповед и молитва. Събранията свършваха с „вечери на любовта“, дето епископ ломеше хлеб и всички пиеха от една чаша вино. Чашата се пазеше в олтара и в нея в тържествените дни се извършвах литургии. В литургията се преосъществяваше хляб и вино с магични молитви и жестове и се даваше на верни, избрани и съвършени.
Съвършените бяха епископи и апостоли на Богомилството. Те носеха черни раса, малък кръст на гърдите и пръстен от желязо на левия показалец. Те бяха усамотени, малко се събираха с външни и се явяваха на събранията с покривала от черен плат. При откриване на събранията, верни и избрани искаха благословението им и те го даваха с молитва, нечуто произнесена.
Между богомилите бракът не се желаеше особено, но не беше никому забранен; даже епископи имаше жени. Препоръчваше се живот безбрачен за онзи, който искаше с особена ревност да служи на делото.

Както във всяко тайно общество, особените празници, магично свързани и церемониите по вътрешния ритуал, бяха установени здраво. Те и сега са отбелязани в Малкия Ритуал на Малта. По тях не може да се говори, не може да се говори и по Малките и Големи Мистерии, за които има ясно указание у Симеон Антипа, у Михаил Унгарец и особенно в правилата у архиепископ Богомил. Даже у синодика на Борил, паметник от 1210 година, намираме: „… на рождество Йоана Кръстителя творящи влъшвения … и в ти нощъ скверная творат тайнства и елинство и слоужбе подобная… анафема!“
Като говори на това място, Марин Дринов казва, че под „елинство“ се разбира елевсинския култ – Мистериите – с всички обряди, които се извършват срещу Еньовден. Но по това историците едва ли ще знаят някога нещо.

Богомилството разкрива Пътя на Червения Змей. Змеят има Девет Сина: Каин – отразява Исус, Енох – отразява Иуда, Алтотас – отразява Соломон, Мелхиседек – отразява Данаил, а Моисей изразява отразяващата линия – Диафаната, понеже Моисей значи Син на Водите. Познат на всички мистици, наричан различно: Звездна Светлина, Червена Змия, Вихрен Дракон, Магна Аркана, Философски Огън, Централен Земен Огън, Слънчев Магистериум, Брил, Небесна Птица, Дракон на Ада, Сатана, Луцифер, Денница, Леис, Семе на Движението – Червеният Змей се нарича с две главни имена:
У Света – Фохат,
У Човека – Кундалини. (Понятието действително не е било разпространено по времето, когато Н. Райнов пише тези редове. За сметка на това в наше време бъка от шарлатани, които предлагат на учениците си събуждане и контрол върху Кундалини. Към такива практики обаче следва да се подхожда изключително внимателно, тъй като е особено важно с какви техники се работи. Това, което работи върху енергетиката на един китаец например може да бъде пагубно за енергетиката на българин (бел. авт.)
Второто име е санскритско и на запада то не се употребява. Там е сменено с названието Лепс Люцис . Тази сила, разбрана и събудена у човека, дава на мага ключа на същата сила у Вселената и основата на онова всемогъщество, което придава на магите вътрешно величие и сигурност във всеки похват. Едно е съдържанието на всички магични легенди и книги: Пътят към червения змей. [4]

Advertisements
 

Етикети: , , , , ,

One response to “ЗА БОГОМИЛИТЕ – СЪБРАНО ИЗ МРЕЖАТА

  1. newage2007

    26 март, 2009 at 17:34

    Петър Дънов за богомилите(от беседи при Седемте рилски езера):
    Богомилите едно време работиха и понеже българите не бяха готови, паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дойдоха. Това е, дето се казва: слизане и качване. Те са сегашните ученици на Бялото Братство.
    Богомилите (в широк смисъл на думата) са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Гърция и пр. Те са били там в разни свои прераждания. Във време на Христа са минали в Палестина и от там пак в Гърция, от Гърция в Рим, Англия, Германия и пр. Богомилите (в широк смисъл на думата) се разделят на три клона.

    И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли от там в разни времена.

    Първият клон можем да наречем египетски. Той отива от Египет в Персия, Гърция и пр.

    Вторият клон можем да наречем палестински. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и пр.

    Третият клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата, или български клон. Той от Египет отива в Индия, от там в Арабия, Сирия, Мала Азия и България. Учениците на Всемирното Бяло Братство в днешната епоха представляват сбор от трите клона. Сега в България работят и трите клона.

    Тези три клона – Египетски, Палестински и Богомилски в тесния смисъл на думата – идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят трите клона, са посветени. Най-рано е излязъл първият, египетският клон, после палестинският и най-после българският или богомилският клон. Тези три клона могат да се нарекат клонове на Всемирното Бяло Братство.

    В Гърция те се наричат орфисти, в Палестина – есеи, в Египет – херметисти, в Персия – маздеисти. Маздеистите са разклонение на първия, египетския клон.

    Първият клон е построил в Египет пирамидите. В Индия трите клона са оставили повече философска наука, а в Египет – повече научен материал.

    Съвременната култура почти прилича на египетската. И в двете култури имаме подобни прояви: вдигане на тежести, строеж на пирамиди, на Айфелова кула, на параходи, пробиване на тунели и пр.

    Първият клон имал за цел да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството.

    Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи.

    Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството.

    Богомилите не са успели в България поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура.

    Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон. И те имат за цел подготвянето на новата култура. Първото име на богомилите е било съвсем друго. В България са им дали името богомили. Ще ви кажа по-нататък тяхното име. Може да се напише книга, в която да се прокара идеята, как българите като изгониха богомилите, пострадаха и попаднаха под турско робство. Да се напише съчинение: “Недоброто отнасяне на българите към богомилите и последствията от това”. Най-виден богомил е бил Боян Магът. Поп Богомил е бил проповедник, разпространител.

    Чешкото братство в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите и пр. са произлезли все от богомилите. После реформацията се разрази в богомилски дух.

    Богомилите не са били мирен елемент. От България са отишли във Франция, Англия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели. Ние ще изнесем данните. Те ще кажат: “Докажете го исторически”. А ние ще кажем: “Опровергайте го исторически”. Законът е такъв: “Дето е текло вода, пак ще тече”.

     

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: