RSS

Коран

04 Окт

Работата е писана през 2005 по зададена (или по-скоро натрапена) тема в курс по философска антропология. Спомням си, че дълго обмислях какво положително може да се каже за исляма и дали изобщо има нещо положително в него. Както у всички балкански християнски народи, а дори и в по-голяма степен, у нас- българите се наблюдава една наследена неприязън към последователите на тази религия. И няма как да е другояче. Всички знаем историята си.
С нарасналото в последно време етническо напрежение в България подобен род четиво би могло да предизвика взрив от недоволство. Повярвайте, не това е целта, а по-скоро да се запитаме доколко познаваме съседите си, доколко толерантни сме ние самите и да си спомним, че принадлежим преди всичко към човешката раса и чак след това към дадена религиозна общност.
Авторът не ангажира никого с мнението си, по-скоро би желал да гледате на работата като на това, което е, а именно есе и нищо повече.
08.09.2008 г., София

Човекът според Корана

И тогава Аллах го попита:
– Колко време спа?
А той отговори:
– Час или минута.
А той бе проспал сто години.

Ислямът винаги е бил основан върху идеята, че творението следва да се подчинява на господаря си. Мъжът на Бога, жената – на мъжа, детето – на жената. Необичайното в ситуацията е, че Богът не изисква нищо. Един груб препис на Тора, стария завет на юдеите и на християнския нов завет не прави нова книга. Преписана книга просто затвърждава стари ценности.

Човекът, най – често свързан с тези ценности, обикновено се асоциира с желанията си. Патриархатът създава поколение, считащо жената за вещ. Върху пластовете от култура мъжът в исляма трябва да докаже своята пригодност. Независимо от това свещеният Коран твърди, че мъжете са длъжни да отдават на жените “необходимата им част” и са в правото си да се разведат, спазвайки правилото от 4-та сура “Развеждам се, развеждам се, развеждам се”. По- интересното обаче е, че много по-старият матриархат дава право на съпругата да се изплюе в обувката на мъжа си, което отново ни връща към Тора. Мъжът, в този случай, добива името и дома на заплютия, много сходен обичай с този на евреите.

Западните култури често подхождат със снизхождение към обичаите на арабския свят. Не трябва да забравяме обаче, че именно на тях дължим цифрите, геометрията, математиката на Авицена (Ибн-Сина), увеличителното стъкло, барута, внесен през Китай и изящната лирика на Омар Хаям.

Съвременната култура счита, донякъде основателно, че отношението на исляма към жените е деспотично. Тези, запознати по- добре с корените и традициите на културата на ислямския свят са съвсем наясно с факта, че това не е точно така. Грешките на западната цивилизация са се наслагвали с векове върху култура, която тя не е разбирала. Аятоласите в Иран или муджахидините в Афганистан просто са допринесли още малко към нашето неразбиране.
В първичния си вид културата на исляма звучи като “Рубаят”:
“Любима, тъй те е изваял небесноръкият грънчар,
Че ако я сравня със тебе, луната няма капка чар.”
Не смятам, че човек който може да каже това (Омар Хаям) е женомразец.

Интерпретациите върху мъжкото самосъзнание, сведени към Корана, са ограничени. Също толкова, колкото интерпретациите, сведени до Библията. Никой няма правото да критикува тези две книги. Неща, които оформят световната история, се наричат факти. Факти, които са не по-малко свързани със създаването на атомната бомба или с войната в Ирак. Коранът ни дава същото – начинът, по който осъзнаваме себе си.

Хрониките твърдят, че Мохамед е забранил на мъже и жени да ядат свинско месо (обяснимо е, предвид температурите в пустинята), също така е забранил консумацията на спиртни напитки, при това с изричното условие, че ако капка вино падне в кладенец, то той трябва да бъде затрупан с пясък, а ако върху него израстне трева, овците не трябва да я пасат. Е, вярно, злите езици твърдят, че Мохамед, който страдал от слаб стомах, повелил последното след едно препиване с вино и последвалата го ужасна нощ.

Само че Мохамед никога не е отричал правото на човека да бъде сам себе си и да се бори за правото си на съществуване, погрешно интерпретирано в ръката на Джихада (Фатима, Али, Хасан и Хюсеин и Мохамед – показалеца), промиващ мозъците на мъже от изток и запад с идеи, които не трябва да се следват.

Връщайки се към началото, една книга препрочетена, виждаме човека, вярващ в христянство или ислям, търсещ себе си без шанса да открие нещо повече. Този човек е заспал в съня на безбройни векове, но когато се събуди той открива факта, че е спал само минута или час. Този човек сме ти и аз.

Jaguar
Николай Киров, съавтор

Advertisements
 
Вашият коментар

Posted by на 4 октомври, 2008 in Литература, Религия

 

Етикети: , , , ,

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: