RSS

Говорещи букви

04 Окт

Предлагам една интересна статия на Борислав Иванов, посветена на символния език на старите българи. За съжаление авторът не е посочил източниците за своето изследване.

ГОВОРЕЩА АЗБУКА

Езикът на “Говорещата азбука” идва от далечна историческа епоха, когато книжовната информационна технология още не е била открита, а за съхраняване на словесна мисъл се е разчитало почти изцяло на ограничените възможности на човешката памет. При тази мотивирана речева система думите се образуват /генерират/ от фонетични буквени знаци със собствено смислово /семантично/ съдържание. Така отделните значения на буквите в думата изграждат не само нейната звукова /фонетична/, но и нейната смислова /семантична/ стойност. И е достатъчно човек да познава азбуката, за да започне да разбира смисъла на казаното. Азбуката се състои от 30 установени досега значещи звукови атомарни знаци. Значещи, защото всеки буквен звук означава определен обект, както и отделни характерни свойства на този обект. Съпоставените обекти на азбучните звукове са части на лицето – нос, очи, уста, зъб, части на тялото – ръка, крак, мъжко, женско, фундаментални природни обекти – огън, небе, земя, дърво, вода, камък, както и общовалидни свойства и действия – голям, малък, много, има, няма, търкалям, хвърлям и др. Генеративността на езика се състои в това, че при участието си в думата, буквените звуци участват със своите значения в смисловото изграждане на думата, т.е. според отделните букви, съдържащи се в думата, може да се се разбере какво означава тя. Буквеният звук Зъ означава – огън, но и топлина, светъл, пека -, Дъ означава – зъб, но също острие, плоча, бял -, Нъ означава – уста, но и отвор, давам, закръглен -, Бъ означава – голям, но и стар, по-възрастен, по /сравнителна степен/ -, Лъ – гръд, но и висок, майка, извор, връх -, АЙ – небе, но също и най-висш, вечност -, Йо – очи, но и вода, две – и т.н. При линейното съчетание на буквените звуци в думата, от тяхните значения се генерира смисловото съдържание на думата, например ДъЛъ – зъб висок – длето, дялам, далта; БъЛъ – голям височина – планина, било, палат, балкан; ЗъДъ – пека плоча /т.е. печена плоча,тухла/ – зид, сдание, зидам; ЗъНъ – огнена уста – слънце, съмва.
На буквените звуци от “говорещата азбука” по естествен път съответстват графични буквени знаци, изобразявящи обектите, които буквените звуци означават. Дъ – зъб – Д, У – ухо – У, Чъ – нос, едно – 1, Лъ – връх – Л, КРъ – крак – К, Тъ – мъжко – Т, Зъ – огън – може да се изобрази със зигзагообразен знак, наподобяващ пушек З или Z, Бъ – голям – с вдигната над главата ръка Б, А – няма – с широко разтворени ръце А, Мъ – мой, имам – със свити към гърдите ръце – М. По същата логика придобиват графичния си вид и другите букви от “Говорещата азбука”: Нъ – уста; Гъ – дърво, растение, раста; Ер – език, листо; Къ- гънка, женско, пораждам; Йо – очи, вода, две; БРъ – клони, платно, парцал; Ор – камък /вж.фиг. 1/. Когато ръката сочи надолу, това несъмнено показва нещо “малко”, оттам идва графичният знак за звуковата буква – Аъ – малко, незначително. Хоризонтална черта отдолу е “земя” – ГРъ, а хоризонтална черта отгоре или крилообразно очертание е “покрив” или “крило”, значението на звуковата буква Ю. “Много” – Ръ, но също “пръсти” и “4” – число, намира символно представяне в четирите рамене на кръстачката. До днес математическите действия събиране и умножение се отбелязват с “+” и “Х”. Посочването с пръст за потвърждение, отговарящо на звукът Ъ – да, е, тоз -, съвсем естествено се представя графично с вертикална черта. За символен знак на И- хвърля, оставя – служи “лък със стрела”, а знакът за звуковата буква О – месо, плът – напомня за нещо, което има крайници и глава т.е. представител на животинския свят. Звуковата буква Е – гърло, викам – се изобразява със символ, оприличаващ шия с няколко обръча, задължителни за древността атрибути. За означаване на Я – смях – служи изплезен език от уста, подобно на латинско Q, със запазени следи и в днешното ни Я. Мелнично или грънчарско колело, както и обикновено колесно колело с ос в центъра, дават най-близка представа за фонетичната буква ТРъ – търкалям, колело, стръмен. МРъ – мърдам, жив, мръщя се – съвсем убедително се свързва с вълните на морето, езерото, водата, доста сходни с набръчкано смръщено лице. АЙ – небе, най, висш – съвсем безспорно се олицетворява от звездите.
Смислово изградени от значащи атомарни звуци – фонетични букви на лесно запомняема азбука, думите се превръщат в указатели към мисловни понятия, а речта в изразител на мисълта. При един такъв силно ограничен по състав праезик, контекстуалното влияние определя в най-голяма степен семантиката и по правило жестови знаци задължително са съпровождали разговора, а насочващи рисунки са придружавали кратките надписи върху ограничени повърхности от камък , глина, дърво, кожа, метал. За развита система от граматически правила, по-сложен синтаксис, служебен лексикален състав и свободно словотворчество е още твърде рано да се говори, те се появяват с писаните граматики и с книжовните образци на обемист словесен запис.
Превъзхождащ примитивните местни племенни говори, азбучно мотивираният език ЪЗъ Ер – аз език /аз говоря/ – за пръв път става изразител на по-абстрактни нравствени категории, което открива пред хората възможност за разбирателство, за обща вяра в обширни географски райони. Така още в дълбока древност универсалната реч способства за институционално организиране на предкнижовни териториални държави – БъЛъ ГРъ – велика/голяма/ земя – велика крачка по пътя към съвременната цивилизация.
miscellaneous

Advertisements
 

Етикети: , ,

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: