следва от част ІІІ

Вездесъщите медии

Днес в света няма нито едно общество извън обхвата на медиите. От средата на ХХ век в областта на комуникациите се извършва революция, която може да бъде сравнена с гутенберговата революция. Последната постави началото на масовото книгопечатане, а тази – на масовия образ. В резултат се роди един въображаем свят, конкуриращ се с действителността. Хората не си дават сметка, че все повече са граждани на свят, създаван от медиите. Ролята на медиите по традиция се възприема като отражение на действителността. Днес се появява възгледът, че средствата за масова информация също са реалност. Тъй като не можем да бъдем навсякъде по света, историята, която медиите ни показват, става за нас единствено възможната история. Медиите услужливо тълкуват на обикновения гражданин смисъла на текущи събития, разсъжденията и постъпките на различни имена в различните области от обществената практика, интерпретират информацията по този или онзи проблем в интерес на своя поръчител. На практика общественото мнение е манипулирано, а медиите гръмко тръбят, че материалите са плод на “независимата журналистика”, въпреки, че последното звучи точно толкова нелепо, колкото и “независима армия”.

“За историка, живеещ в ХХІ век, основният извор на знания за нашия век ще бъде телевизионният архив, милионите километри ленти. В същото време по телевизията получаваме една версия на историята, която е в най-голяма степен подбрана и драматизирана. Варио обективът на камерата също е начин за виждане на света: приближавайки част от даден образ, елиминираме всичко останало. Видях Москва по време на преврата. Като цяло градът беше спокоен. Зрителят на Запад гледаше кадрите на горящ танк, а не знаеше, че двеста метра по-нататък имаше нормална опашка, защото тъкмо бяха докарали тикви.
В продължение на една минута в нашето жилище се появяват картини от четирите краища на света. Омаловажена е една част от нашето въображение – пространството. Това, което е станало, е настъпило по различно време на деня и нощта, а ние го възприемаме в един и същи час, в седем вечерта – остава омаловажено също така и времето. Човек се изправя пред проблема как да подреди всичко това, къде да го смести? Когато Хенри Стенли отиде в Конго, цяла година пътуваше, а през следващата пишеше. Беше единственият посредник. Било е едва преди сто години! Днес всяка информация се прави от цели екипи от хора. Нашето знание за света все повече става колективно знание. Множеството медии биват умножени от множеството податели. Смятам, че вървим към свят, в който почти всичко – също и книгата, и филмът – ще бъде продукт на колективното съзнание. При анонимните работи се появява проблемът за отговорността, задълбочава се общата постмодернистична относителност. Тъй като човек не може да живее в подобен свят, реакция на относителността са национализмът, расизмът, фундаментализмът. Лишаването на човека от всякакви граници за него е нещо непоносимо”[8].

Атрактивността на телевизията, силата на нейните средства не оставят съмнения, че телевизията, макар и да не убие литературната култура, определено ще доведе до промяна в съотношението им. Развитието на медиите постави пред нас един от основните проблеми на етиката, а именно – проблемът за истината и лъжата. В Средновековието средство за комуникация е било писмото. Пишещият го – ако лъже – ще излъже определен човек. По-късно Хитлер можа да излъже 80 млн. души, Сталин – 200 млн. Днес някои програми от телевизионната мрежа са гледани от милиарди хора. Лъжата, проникнала там ще бъде преповторена милиард пъти. Тежестта от свръхупотребата ще стане несравнимо по-голяма.
Вместо да налагат стандарт, днес медиите се съобразяват с нивото на масите. А тълпата нехае за истината. Тя предпочита сензацията. И медиите услужливо я предоставят. С още по-голяма готовност те предоставят страници и ефирно време за публикации, изказвания и дори цели предавания, особено ако са платени. Фактите не се проверяват, да му мислят тези, които са очернени. Тъкмо ще платят и те – за да направят опровержение .

Двадесетият век, или по- скоро племенния човек от ХХ век, ражда нова муза, Медия. И какво само би било изумлението на Мирон или Поликлет, ако трябваше да изваят от камък десетата сестра… В очите на античните скулптури това би било чудовище – висока фигура с тяло, подложено на перманентно гладуване, на което ребрата, ключиците и тазовите кости изпъкват над плътта. Неестествено руса коса и също толкова неестествено оформени гърди и устни. Биха се озадачили от шевицата върху подгъва на тогата й (впрочем по-къса дори от тези на спартанките) – странното везмо ГлОбАлИзАцИя просветва с кичозен глитерен ефект. И за тяхно изумление, нейният атрибут е криво огледало. Разбира се, не бива да се пропуска, че винаги е следвана от подстриган и фризиран пес, на чийто нашийник с ярки изкуствени камъни е изобразен надпис “реклама”. Защото освен манипулативни, медиите са и комерсиални. А как иначе, при положение, че милиарди се наливат в реклама, стимулираща свръхпотреблението. А понеже няма нищо ново под слънцето, вкусът на тълпата не се е променил особено от времето, когато тази сентенция е произнесена за първи път. Тази за хлябът и зрелищата също.

Какво и кого боготвори “стадният човек”? Ежеминутно ефирът се пълни с каква ли не информация, целяща да възбуди вкусовите рецептори на тълпата, пардон, потребителя. В съгласие с цитирания по- горе Ришард Капушчински, ще признаем, че тълпата е развила и особен вид колективно съзнание. Социумът диктува на индивида както стила на поведение, така и какви ценности да изповядва. Социум, притиснат здраво в прегръдките на кралица Медия. А нейните ръце, тези същите, украсени с диаболични рокаджийски татуировки, са много здрави. Интересен факт – при все че прегръдката и е сравнима по – скоро с тази на азиатски питон, отколкото с майчинската, милиарди хора се стремят към нея, вместо да погледнат назад към истинските ценности.

Потребителското общество прилича на Киплинговия Бандар-Лог, маймунския народ. Той е презиран от всички други народи на джунглата, защото няма свои закони, не върши нищо полезно, не помни историята си и забравя какво е правил преди няколко часа. Бандар-Лог стават само за едно – храна на питона Каа, който умее да ги хипнотизира. Ето ви и един пример: ХХ век и медиите са отговорни за появата на една нова болест – анорексията. Милиони членки на социума си я причиняват сами в опит да заприличат на моделите върху лъскавите корици на списанията и на синия екран. “Имаше една дама, която смяташе, че всичко, което блести е злато. Тя си купува стълба към рая…” Пластичните хирурзи печелят състояния, модният и фармацевтичният бизнес докарват на собствениците си нечувани печалби, производителите на козметика градят империи, а на производителите на храни и напитки изобщо не е нужно да се спираме. Ефектът на глитера. Блестящо, но не непременно злато. И отново парадокс – рекламата на кльощави блондинки, причиняващи комплекс за малоценност у средностатистическата домакиня не пречи на кралица Медия да апелира за благотворителност за гладуващите в Африка, излъчвайки ужасяващи картини на дечица с подути от глад коремчета.

Макар че масовата култура не е от вчера, превръщането и във феномен в глобален мащаб е предизвикано от влиянието на телевизията и се е настанило трайно в бита ни. В този смисъл печатното слово не беше толкова опасно. Илитератите просто не четяха. Дали във век, в който терминът “медия” все – още не е роден, Фроло не е мислил с няколко хода напред? Винаги е имало и ще има хора, за които “щом го пише във вестника, значи трябва да има поне нещо вярно в това”, но те са нищожна част от тези, за които телевизията се превърна в новия златен телец, в начин на живот. Нещо повече, печатното слово е принудено да следва този стил, за да оцелее.

Стадният човек приветства зрелищата, а медиите винаги са били зависими от печалбите. Милиони жълти недоносчета в писклив хор съобщават ежедневно на света, че “… в село Х полуделият внезапно начален учител С. Т. (68 г.) заклал седемчленно семейство…” ; “… в мексиканската провинция У се родило прасе с две глави…”, а “… в еди кой си щат е наблюдавано НЛО, свидетели споделят, че местния фермер г-н Смит (47г.) е отвлечен от нужника, докато…” и т.н. Продажбите им надхвърлят с пъти тиражите на останалите вестници. Жълти телевизионни каналчета предават ежеминутно купени и откраднати кадри от личния живот на “звездите”. Това, разбира се в случай, че имат остатък от ефирно време измежду всички опити да продадат най-ефективния спортен уред на света, най-избелващия прах за пране или най-освежаващата глътка безалкохолно.

Един съвет- Тълпата е кръвожадна по природа, затова е по-вероятно да успеете в издаването на вестник, съобщаващ за катастрофи и природни бедствия с голям брой жертви (още по-добре е да разполагате със снимков материал на телата), отколкото на списание с литературни рецензии. И ако в началото на ХХ век подобни материали са заемали малки каренца на последна страница, то днес те запълват 50% от съдържанието на подобни издания (останалите 50% са отделени за вездесъщата реклама).

Какво се случва в ежедневния ви живот? Вие плащате такса, за да научавате новините от последния час и да следите спортните събития, а вместо това неволно научавате, че бедната девойка Изабел преминава през ада, докато докаже, че е единствената любов на младежа Хавиер . Научавате също, че властната майка на Хавиер, доня Ниевес, е способна на всичко, за да ги раздели. И това, че братът – близнак на Хавиер, Хоакин, съвсем не е мъртъв, но разбира се, страда от амнезия и не знае нищо за семейството си. Запознават ви със злодеите Матадора и Раул, които също се съюзяват в името на това, да разделят Хавиер и Изабел. Ставате свидетел на хиляди обрати, извънбрачни деца, тайнствени наследници на милиони, заговори, убийства и много салса. И не само това – сагата за бар “Бас”, където девойката Изабел работи като танцьорка, грее с целия си блясък от вашия син екран в продължение на година и половина, а вие сте безсилни да смените канала по две причини: а) Леля ви се е пристрастила към мексикански сериали и като типичен член на средната класа и дума не дава да се пропусне епизод, защото те са много вълнуващи и всичките й приятелки го следят и б) По останалите няколко канала вървят колумбийска сага в 230 епизода, поредното издание на Бай Брадър, сериал за добрите ЦРУ, благодарение на които светът е още цял, ток-шоу с водещ – травестит и т.н., и т.н. В редките моменти, когато вашата средностатистическа леля е извън дома и вие все-пак доживеете да превключите на новинарски канал, вас ви занимават с аферите на Кольо Пора, поръчковото убийство, покосило живота на честния бизнесмен Киро Изтърсака и детайлен репортаж от земетресението на остров Х от архипелага У, станало преди няколко месеца.

И така, това наистина убива онова. Убива го тихо, брутално и методично. Медиите не могат да умъртвят печатното слово, но непременно ще умъртвят ценностната ви система. Ей така, без да го усетите. За това им плащат.